За този блог: Блогът на Антон Боздуганов е нов виртуален експеримент. Този експеримент ще доведе до издаването на книга. Коментарите на всеки един посетител могат да бъдат цитирани и публикувани, без разрешение, без промяна и без спазване на мерки за анонимност. Copyright © Anton Bozduganov
|
Близо година съм в екипа на Жайме и живея в паралелни вселени. Всички тези изображения и сюжети ме поглъщат, не ми оставят нито един свободен миг, не наблюдавам себе си отстрани, спрях да пиша и анализирам, забравил съм дори да се подигравам с околните. Живея почти насън, но изключително интензивно, образите са ми по-скъпи [...]
Влизам в новия офис. Не, не е офис, това е някакво откачено странно място, където нищо не е такова каквото очаквам. Все още ми се струва, че цялата работа е един майтап, започнал на третата бутилка, който всеки момент трябва да завърши. С бутилка?
Жайме каза, че мога да продължавам с блога си. Изглеждал [...]
Първият Боздуган според фамилната легенда е бил откъм Пиринския край. Някъде, преди Освобождението, заминава на гурбет и печалбарство и се завръща по море. С него много си приличаме по някои неща. По други не.
Кръщават го Боздуган, заради силните му ръце. По пътя към дома, в забито габровско село има запалена църква. Хората заобикалят пожара [...]
Казвам се Антон Боздуганов. Живея в София и съм редактор на списание. Работата ми в офиса включва и тестове на определени продукти и оформяне на красиви коментари. <Реклама.> Успоредно пиша книга: За цинизма в съвременното общество. Обаче това не е заглавието, защото това заглавие не продава. Всъщност, когато книгата излезе, ще я видите като резултат тук. В този блог. Чрез този блог ще изразявам мисли, случки и идеи на някои герои. На някой антигерои. И изобщо такива, каквито си искам. Не търсете в тях закономерности, не очаквайте продължения. [...]
е здрава загрявка за съботната вечер.
Ей затова обичам тренировките по карате – защото след тях се чувствам силен като слон и гъвкав като преди десет години. Да…. беше преди десет години. Бех’ си диво пишлеме. Немах много време за тренировки. Ама на 18 -20 ей така ти ври отвътре. Бау. Мислех си как съм [...]
|
|
Той каза