Рекох си аз да потърся  поредната девойка за една вечер и погледът ми попада върху един от най-познатите никове в бгмаммма. [...]]]> По принцип вече не влизам в гепи-ме. Фейса е истината. Но преди две вечери, след няколко телефонни разговора и едно блокиране, реших да направя едно завръщане. Това се оказа най-забавното ми влизане в гепи-мме.

Рекох си аз да потърся  поредната девойка за една вечер и погледът ми попада върху един от най-познатите никове в бгмаммма. Каня я на чат, без да имам особени надежди, но за моя изненада тя приема. Тук е момента да опиша как тя се представя в бг-мама:
много красива, наскоро омъжена, с малко дете, тя все още не изневерява, но не смята, че изневярата е непростим грях, мъжа й е богат, красив и разбира се, с успешен бизнес.  Идилия.  Само не работи в моя офис..

За моя изненада, мацката отговаря.  Казва ми, че мъжа й отсъства и тя е в къщи, забележете, с любовницата си. Аз тук усещам някаква нередност и заподозирвам, че някое хлапе се прави на много хитро. Предлагам й да пусне камера, като от самото начало съм убеден, че това просто няма как да стане. Но, о чудо, тя пуска камера и аз на секундата разпознавам бг-мамммата. Разбира се възможно е и да е нейният интернет двойник ако човек вярва в съвпаденията… Е, не е толкова невероятно красива, но чертите удивително съвпадат – цвят на косите, телосложение и т.н. И колкото и да е изненадващо тя наистина е с друга жена. Любовница? На майтап ги помолих да се целуват пред мен и те го направиха.  Дори отидоха малко по-далеч.  За мое съжаление, (но не прекалено) в този момент се обади Биляна .

Добре, че поне успях да направя малко снимки с Print Screen.

Разбира се, моята вродена тактичност няма да ми позволи да публикувам снимките без редакция, а и въобще снимките не са нещо особено… Но останах  възхитен от собствената си прозорливост и познанията си върху човешката и особено женската природа.

Тъкмо това и държах да споделя.

Рози .  Ето какво мислят  тук за розите:

Колкото повече, толкова повече.

Знаеш ли, че в Древен Рим са убивали с рози? В стаи препълнени с великолепни розови листа, с изключителен, упойващ, тежък аромат.

Не ми говори в партита и цифри.

******************

Моята [...]]]> Жоан, ти просто си тук твърде отскоро. Аз вече свикнах обратно.

Рози .  Ето какво мислят  тук за розите:

Колкото повече, толкова повече.

Знаеш ли, че в Древен Рим са убивали с рози? В стаи препълнени с великолепни розови листа, с изключителен, упойващ, тежък аромат.

Не ми говори в партита и цифри.

******************

Моята роза… Не, няма да пиша за нея.

******************

Вчера осъзнах какво е пролет. Като юноша (възторжен, но не точно по Смирненски) приемах пролетта за даденост. Лекота и въздушност, да, но предпочитах ясното зимно слънце, врялото лято или меланхоличната есен. Пролетта беше просто промеждутък с цветя. Вчера за първи път усетих дивото животно на кадифената пролет:  нощен разкош. Сила за проникване, покълване, прорастване, избиване, разтваряне, живот. Аромат на първична лудост. Аромат на благодарност, че си жив, че те има. Защото някои ги няма вече.

Вчера. Изчаквах Тома да замине, на една покривна тераса. От това кафе виждах прекрасно улицата на Вилхелмина, паркираните джипове и кайена, блока и прозорците с пуснати щори. Тома се качи в колата си, но тъй като беше изключително разсеян и се връщаше по три-четири пъти до дома си, Вилхелмина трябваше да ми даде сигнал за да се кача. Чаках знака и си представях идващата вечер. Вилхелмина ми звъня четири пъти да ми благодари за чантата и да се доуговаряме. Предполагам, ако не беше атмосферата на тайнственост и всички сложности на нашите срещи, с нея щеше да е приключено отдавна, въпреки качеството на услугата. Не понасям да ми досаждат по телефона.

Бях приготвил в колата вино и някакво английско сирене запечатано в черен пергамент и восък.  Донесе ги Марта от Лондон, една от трите приятелки на шефа, единствената, която и работи за да се издържа. Тя има перфектен вкус и знам, че подаръкът й ще ми достави истинско удоволствие. Вилхелмина обожава да се тъпче със суши, но предполагах, че вечерта щеше да се примири с моят избор.

Ухаеше на дивост.  Нощна София и топло, гладко кадифе. Усещах мускулите си пълни със сила, усещах себе си готов на всичко. (Аз съм уморен по цял ден защото нощем се превръщам в супер-герой – за справка виж групата във фейса..)

На съседната маса седна великолепно русо създание.   Изящно, като – как се казва – фарфорова статуетка. Вятърът ласкаеше къдриците й. Поколебах се секунда и се доближих до нея. Този тип жени отстрелва натрапнците само с поглед, дори не се налага да маха на горилата в залата. Но тя се усмихна – не на мен, а на пролетта. Не помня какво разговаряхме после, нямаше никакво значение. Гледах я, и умирах от желание да я докосвам. Слушах я, и музиката на гласа й пронизваше тялото ми.

Вилхелмина звъня два пъти за да ми каже да не бързам още.  Не бързах.

Днес не мога да си дам сметка какво ме привлече толкова силно. Усмивката? Къдриците? Изящната линия на фигурата? Поведението, парфюма, откликът, пролетната вечер… Знам само, че исках всичко.

Внезапно заваля дъжд. Първият предвестник на днешната буря. Тя се изправи за да се прибере във вътрешността на кафето,  а аз галантно й предложих сакото си. Телефонът й иззвъня и след разговора тя забърза. С половин жест метна сакото ми на една от вътрешните маси, махна ми и ….. отлетя. Няма да крия, наложи се да се спречкам с горилата за да я последвам, но трите минути, в които типа си събираше кокалите и звънеше за помощ, й бяха достатъчни. (Помолиха ме повече да не ходя в това заведение, така че ако се срещам с Вилхелмина ще търся друга база.)

Поколебах се известно време, а после Вилхелмина се обади… Вечерта протече без повече изменения.

Сутринта валеше дивашки. Притичвах между локвите към една от съседните преки, където беше колата ми. Тома паркира съвсем близо, без да ме забележи. Зад него се вклиниха още два джипа с тонирани стъкла. “Разминахме се на косъм”  успях да си помисля, седнал в колата си, скрит зад два люлякови храста. (Забелязали ли сте колко много хора седят в спрените коли в София? Крият се? Чакат? Дебнат…)

От колата на Тома слезе русата фарфорова статуетка.

В далечината подскачат познати силуети. Елена води занятие на детската школа в парка. Не знаех, че идват тук.

-Ке! – [...]]]> Кратката разходка по зелените градинки препълва душата ми с умиление. Дамите чаткат с прашни ботуши, с грацията на прясно пробудени мечки. Група рошави футболни почитатели до лавката, разтопени от нега, заглеждат светлите бири.  Сезонът започва.

В далечината подскачат познати силуети. Елена води занятие на детската школа в парка. Не знаех, че идват тук.

-Ке! – Елена е облечена спортно и всичко по нея трепти. Поема с пълни гърди въздухът и започва броенето на следващата техника. “Ич, ни, сан, чи…”

На  пет пейки в съседство, почти едновременно сядат млади девойки. Две щракат по телефончета, една вади книга, една – огледало и червило, а последната – бележник. Чувствам се като на панаир. Стоя и избирам. Вярно, леко съм недоспал (на този, който предложи да посрещаме изгрева на Витоша, ще бъде кърваво отмъстено), но характерното вампирско обаяние, избуяващо  след третата чаша, не ме е напуснало.

Телефонките отпадат от самото начало. Не-е, не ми се участва в кампанията “Споделяне”.  Към книгата хвърлям половин око, макар че тази с червилото има повече данни. Залагам наум – ако книгата е “Атомна физика” или поне Достоевски ще се запозная.

Грешка. Чиклит. (Милата).

Бележникът в съседство хлопва отмъстително, девойката почва да рови в чантата си. Елегантно се устремявам към междинната пейка – между червилото и бележника.  Химикалката на бележника пада в краката ми и аз се оставям на съдбата.

- Заповядайте. – Вампирската ми усмивка сияе.

- Благодаря, – бележникът ме поглежда оценяващо. – После отмята коси от лицето си и пояснява:

- Пиша стихове.

- Обичам стиховете. -кавалерски се включвам в трудната тема.

- Обаче съм женена – казва тя.

Червилото вдясно пали цигара и  с нечовешко движение засмуква първата дръпка. Устните и са предизвикателно свити.

- Хубаво е, че сте омъжена. – казвам и съжалявам горчиво за избора си.

- Млада съм, да, но съм омъжена. – продължава да дудне бележникът. Явно така се запознават дядовците в парка с нея: “толкова млада и омъжена”.

- Това, че сте млада, не е толкова хубаво. – казвам с леко раздразнение. – Държите се не съвсем адекватно.

- Няма да спя с теб! – Бележникът трескаво започва да прибира багажа си. – Ще кажа на мъжа си. Той ще те намери и ще те пребие.

Пролетното създание се отдалечава, тракайки с изтрити токове в локвите. Аз съм леко озадечен. Не й предложих нищо. Превъртам наум разменените реплики: бях самото съгласие. Къде, по дяволите, я подведох този път?

Червилото до мен се сияе. Поглеждам я едновременно успокоено и обречено. Тя ще да е  моят пролетен опит за флирт. Извъртам се заинтересувано, с леко прокашляне, но е вече късно.  До нея се пльосва дебеловрат мъжага и късо сумти:

- Как те викат, кукло?

Червилото надава писък, подобен на смях, или смях, подобен на писък, и изцвърчава – Елвира.

Отвратено се обръщам с гръб.

Пролет е. Не заслужавам ли някое хубаво момиче да ми се усмихне? Поглеждам чиклита и потръпвам. Не на тази цена.

Изправям се. Елена тича към мене през парка, грациозна като сърна,  и със скок се мята на врата ми. Лицето ми потъва в уханен къдрав облак.

- Антоне!- казва тя. – Толкова се радвам да те видя!

И аз се радвам.

Обичам да те гледам бейби, това е всичко. Не винаги, съвсем [...]]]> които могат да се намерят в търсачките. Не е ли прекрасно? Великолепната Фрина ме развълнува не толкова с високата си тарифа, колкото с уникалния подход на художника да задоволи… една своя фантазия. Хората на изкуството го умеят това, не бива да го отричаме.

Обичам да те гледам бейби, това е всичко. Не винаги, съвсем не винаги те възприемам като кралица.

Не. Тя не е за мен. (Простете ми бароковото въображение. )

Просто колкото повече, толкова повече.

Много повече.

И бройката винаги има значение.

Отново Гърция. Колко си приличат някои неща.

Мисля че напълно се наситих с Жером.

Каприс, отивам да танцувам с една много красива жена. Ще ти пиша утре. Или няма. Грешиш с тоя тон.

1. Снимка пред колата на шефа. [...]]]> Естествено, Бг мама е готина история, но Елмаз е митология! Там се наслаждавам на сек’ви особи, коя от коя по-шарени. Дааам, харесвам Шакира и си търся тигрица като нея, а там е бъкано от дами, решени, решителни, креативни и цветни! Дърпат се малко, но си има и техники :

1. Снимка пред колата на шефа. Деликатните същества никога няма да проявят публична меркантилност, само ще си отбележат факта … и сами ще се натрисат!

2. Снимка с бивши гаджета. Достатъчно е да се снимаш със сервитьорките на Хепи-по-хубави и тъпи едва ли ще намериш на куп. (Освен, ако нямаш връзки с ВИП обществото и танцувалните групички около Слави). Да речем, си прост тип – е  и някоя тийн от Син Сити-то върши работа, за да ти повдигне рейтинга в Елмаз. После сами ще се натискат, бисерките,  по принципа на конкуренцията. Хех, всяка нова винаги  е по-добра!

3. Играеш го женен, или пък си си женен, но това не те ”засяга морално”-е*е! Хеееее, тогава се струпват десетки, желаят те, сигурно ловците са си обяснили вече природно този факт?! > Драгомире???

4. Техниката на многострадалната Геновева – е тва да събудиш майчини чувства в нечия наивна психика си е направо талант – тук си вече във висшето Елмаз общество! Техниката е да се правиш на нещастен, неразбран, недооценен… колкото повече самосъжалителни фрази тъпчеш в профила и в съобщенията – толкова по- си оборотен. Можеш да кажеш, примерно – че ”се улавяш на някои моменти да гледаш в една точка, чудейки се защо животът е прее*ал интелигентна персона като Теб”. Не трябва да се забравя името и думата ”аз” винаги да се изипсват с главна буква – пример – ”Аз, Ху*о-Ху*в съм, впрочем, много чувствителен и не мога да се радвам на живота…”. Да поставиш многоточие е много важно. Това означава, че вникваш в детйлите и имаш да разкажеш още много неща, ”просто” никой още не те е разбрал!

5. Да се правиш на мистериозен – за целта трябва да изглеждаш объркан и същевремено много решителен. Няма значения факта, че си един прост кеУеш, важното е да излъчваш обаяние. Та, говориш за себе си възможно най-малко. Ако те питат какво прави днес, ще трябва да отговориш, примерно -”моткам се”. Само с две думи събеседникът ти би разбрал, че употребяваш “in”думи, и любопитството как точно си се моткал ще я накара да продължи да те пита за Теб самия, сега е моментът да жънеш лаврите на твоята изтънчена същност! Като те пита за работа, бъди най-вече отвеян (все пак, за теб работата не е, за да плащаш глупавия кредит, взет в най-неподходящото време, когато си се вързал за поне 20 години), кажи, че не работата е най-важното, за да се чувстваш човек, стъпвайки по мрамора в 100 квадратния си апартамент. Можеш да бъдеш и по-деликатен, в случай, че забележиш събеседничката на по-”интелектуално”изградено ниво от продавачка на кап*ти в някой МОЛ… Тогава би казал по-скоро: ”бих си взел домашен любимец, защото обичам животните, природата, постя, защото искам да съм вегетарианец, но не ми стиска”… Впрочем – последното… не го формулирай така. По-добре би звучало – ”не ти ли казах”, АХХХХ – НЕ! – “не ти ли споделих, че постя?! и постите, цветята, жасминът и боровите шишарки са винаги около мен – АЗ СЪМ ЛЕСНИЧЕЙ ПО ДУША!… “(да, тук е време да сложиш многоточие, че да покажеш, че си доста повече, само не искаш да се хвалиш…). Но да не забравяме, че все пак би трябвало да подплътиш дискурса си с – примерно – ”не пия кафе, това е чист та*ак, имайки предвид горивото за доставката му в днешно време… а и кучетата не пият кафе. Не, нямам куче, но ги предпочитам… обаче в двор, не мога да си ги представя в апартамента ми от 100 квадрата, сигурно ще се хлъзгат по мрамора.” Ето, че само с едно изказване успяваш да кажеш, че имаш ценностна система, вкусове, етика и апартамент… да не говорим за мистерията, вложена в изблика ти на откровеност, което предполага, че Ти си Велик! А Ти наистина си Велик!

6. Да се правиш на оборотен – можеш да си позволиш да вкарваш чуждестранни думички в перфектната ти реч. В зависимост от контингента, който желаеш да ”опознаеш”, можеш да пишеш АлТеРнАтИвНо или, естествено  – AlTeRnAtIvNo, да речем – SuPeR cOoL! Единственият недостатък в този тип свалка е, че трябва да променяш кирила-латиница през 3 думи – примери:

*и аз така си мислих, so, разбирам. Nevermind.

понякога не е нужно да си усложняваш живота:

*i az taka mislia, so – komprehendvam te!

НОООО, винаги би могъл да изглеждаш и доста по-изтънчено и ориентирано:

*ai em tinking so, but, capi6 U3

В последната фраза вмъкваш не само познания в различни дисциплини – чужди езици, ефектно действайки в подсъзнанието на жертвата, проявяваш хумор, английската реч вдъхва утвърденост, италианската прави алюзия за Ал Капоне, НО И показваш не само музикални знания – U2 за теб е само частичка от великите ти взаимосвързани референции, ами и си над тея неща – показваш нагледно, че за теб U2 не значи само просто поп музика, в превод -”ти също”, но и – ”ти-две”. НО се надскачаш – U3 представлява сублиминалната картина за това, което наистина търсиш!

Естествено, по-як пич ще си, ако онагледиш разбиранията си така:

*Ai Em TiNkInG sO, bUt, I, I, AI, cApI6 U TrEe.

Хех, тук постигаш най-интелигентаната форма в Елмаз-ти си як пич, следевал си в Благоевградския университет, копеУе, сценичен си – тоест не си забутаняк /нали в крайна сметка това се опитваш да покажеш!/, и достигаш до 4-та степен на изказването, сублиминалната тройка е прикрита под еко-концепциите ти! Тук вече си УЛТРА ПИЧ, но никой няма да те разбере… за съжаление.

Тоест-карай  го женен еколог , четящ Борхес; пред развод, но несигурен и търсещ; страдащ, че не е разбран; пиши… че си естет; че само разглеждаш от любопитство; че търсиш приятели, кореспонденти; че си кадърен, скромен, дишаш живота и той те сдухва теб; … колкото по-непоследователен и мистериозен си, толкова по-интересна ще е сивата ти личност.

Ежедневно отделям 10 минути за размишление откъде произлиза този парадокс. Интелигентните жени също имат [...]]]> Един от любимите ми сайтове, ако говорим за флиртуване онлайн. Говоря за форума, разбира се. Най-сериозният му недостатък е безкрайно ниското интелектуално ниво на редовно пишещите. Ще рече човек, че българските майки са глупави, или пък че интернет потребителките са глупави.

Ежедневно отделям 10 минути за размишление откъде произлиза този парадокс. Интелигентните жени също имат деца. Несъмнено четат и вероятно пишат в интернет. Защо тогава не се забелязва тяхното присъствие в един от най-големите български форуми? Майната му, днес не ми е ден за разсъждения. За сметка на това съм изключително позитивно настроен.

Да се върна на думата си – сайтът е изключително приятен и полезен.

Всъщност той е създаден (освен за да печели пари) да помага на майките да отглеждат децата си. По тази причина има някакви подфоруми от типа на: как да забременея, искам бебе, кърмене, рискова бременност и подобни. За моите цели те са изключително скучни (несъмнено са полезни), но около тях се събират мамите, които после остават да четат и пишат в интересните форуми.

Интересните за преглед форуми са: Красива мама, На път, Дом и семейство, Клюкарник. За моя радост мамите обичат да пишат. За моя още по-голяма радост, мненията на някоя интересна мама могат набързо да бъдат прегледани, чрез елементарна функция за търсене. За моя най-голяма радост, мамите лесно се поддават на провокации. Накратко: лесно можеш да разбереш на какво кълве рибата.

Въпреки че Гепиме поне от 2 години обезмисли всякакви други сайтове за търсене на лесен сеХ, любителите на нестандартното има какво да намерят в бгмама.

Започнете с лек обход.

Първо прегледайте “На път“. Това е с цел да проучите социалния статус на жертвата.

След това влизате в “Красива мама“, за да разберете с какво самочувствие е жената.

Трета стъпка – “Клюкарник“, за да видите от какво се вълнува.

И накрая -”Дом и семейство“, за да разберете дали наскоро се е изпокарала с мъжа си.

В случай, че информацията е недостатъчна (рядко е така), не пречи да пуснете подходяща провокативна тема. Мамите не пропускат да изкажат мнението си. Пример: влиза някоя мама и казва: “Обичате ли пролетта?”. Първият отговор е “да”. Следват още 7000 отговора, които също са “да”. Всяка мама се чувства длъжна да се разпише, независимо колко незначително е мнението й и колко маловажна е темата. Безумно безсмислени теми от типа на: “Какъв е любимият ви цвят” бързо набъбват до 100-200 страници.

За да завържете контакт, първо издразнете въпросната жертва в публична тема, като й опонирате безпричинно. Колкото по-неадекватно се изкажете, толкова по-добре. Всяка мама се чувства задължена да защитава мнението си, дори когато греши. Ако се наложи да защитава мнението си, когато е права, тя просто няма спиране. Разменете 2-3 словесни атаки, след което й предложете да не спамите форума, а да се разберете на лични. Ако след това не можете да я свалите, проблемът е във вашия телевизор.

Дори и ако нямате дете и не търсите лесен секс, сайтът предлага приятно прекарване на свободното време. В клюкарника излизат всички значими обществени събития – от това кой политик къде се е изложил, до ремонта на пътя във вашето село. След появата на клюкарника просто не разбирам как успяват да се издържат новинарските сайтове. Добре че бгмама е на български, защото иначе щеше да подкопае основите на СиЕнЕн и това щеше да доведе до поредната финансова криза. Като допълнителен бонус коментарите към събитията пък обезсмислят всякакви хумористични предавания от типа на Слави, Господарите и подобни. Няма политическо събитие, което Слави да успее да изкоментира толкова смешно и неадекватно, както с лекота го правят българските мами.

Темите за сеХа и изневерите в Дом и семейство пък са с по-неочаквани мнения, отколкото и най-развинтената фантазия може да предположи. Там можете да научите например следното:
- Ако един женен мъж изневерява, за това е виновна онази к…..рва любовницата. Тезата се поддържа от всяка жена, осмелила се да сподели, че мъжа й е изневерил.
- Една семейна жена или никога не изневерява, или поне го прави, след като е уловила мъжа си в изневяра. Същевременно в анонимните анкети “Изневерявали ли сте на мъжа си”, около 99% си признават, че са го правили на всички предишни гаджета, само не и на сегашното. Понеже изглеждат смешни така (и го осъзнават), се чувстват длъжни да обяснят, че сегашният им мъж е просто идеален (независимо, че в 20 други теми надълго и нашироко са се оплаквали от него).
- Ако една жена с дълъг брак анонимно попита дали да кръшне, на 100% я съветват да го направи, защото това е само моментно увлечение и няма смисъл да си слага спирачки (особено пък след като мъжа й вече не я…. както трябва). Пет минути след това, илиза нова тема: “Мъжа ми ми изневери с жена от бгмама”. Абе затворен цикъл така да се каже.

Мисля, че ви дадох достатъчно поводи за размисъл, затова ви оставям на спокойствие, а аз отивам да се подвизавам в бгтатко (хардуербг).

Много пъти са ме съветвали тази част да я издам, дълго след като остарея. Ама пусто нетърпение. С това рискувам да бъда линчуван, но пък изкушението е голямо.

Накратко: забравете за всички глупости, които сте чели в Плейбой, Космополитън и всякакви претендиращи за остроумност непрактични помагала. Не вярвайте на холивудските филми. Освен ако не [...]]]>

Много пъти са ме съветвали тази част да я издам, дълго след като остарея. Ама пусто нетърпение. С това рискувам да бъда линчуван, но пък изкушението е голямо.