Кръщават го Боздуган, заради силните му ръце.  По пътя към дома, в забито габровско село има запалена църква. Хората заобикалят пожара [...]]]> Първият Боздуган според фамилната легенда е бил откъм Пиринския край. Някъде, преди Освобождението, заминава на гурбет и печалбарство и се завръща по море. С него много си приличаме по някои неща. По други не.

Кръщават го Боздуган, заради силните му ръце.  По пътя към дома, в забито габровско село има запалена църква. Хората заобикалят пожара от далеч, въпреки писъците. Вътре е залостена жена. Нямам представа как е било малкото му име, но и за тази история това не е от значение: той разбива вратата на църквата, с тежък страничен  удар по резето, удар с гола ръка. “Като с Боздуган” казват пътуващите с него търговци. Спасената девойка се оказва тъмноока и стройна. За характера и, и повода да е залостена в църквата не се знае нищо, макар че могат да се направят доста предположения.

Вървяло му е с жените повече, отколкото на мен. Следващият век и половина, родът на Боздугановите процъфтява, доколкото изобщо нещо може да цъфти в буйния български чернозем. За стигнем до днес и моето завръщане преди 2 години. Аз не се справям много успешно с грижите за продължаването на рода, въпреки че по съвет на баба ми обикалям църквите, с надежда за добра среща. За сестра ми има повече възможности – тя се радва на един кош поклонници, въпреки наследеното  боздугановото вироглавство.

Фамилните легенди ги разправяше някога прабаба ми. Тя обичаше да използва странни едновремешни думички и да акцентира върху подробностите свързани с местните обичаи, животни и места. Бил съм обаче прекалено малък за да помня детайли. Някъде по пътя се е загубила историята за коча и Келеш Богдан, дивите дворни кучета и монахините до Дряново. Забравил съм и онзи, по-късен Антон, който умеел да рисува.

Понякога настоящето е всичко, което имаш. Така че, бягай Лола, сестричке.

Броденето в [...]]]> Писането на книга изисква голямо себеотдаване. Това е потъване в паралелна реалност, където важат единствено законите на композицията, речта и сюжета. Чувствата в нея са искрени, но изведени до крайност, заслепяващи. Този блог е замислен като основата на текста, сплитането на нишки, провокации и пламък. Това е платното на картината, границата на безкрая.

Броденето в паралелни светова обаче изисква сила, достойнство и много самодисциплина. Текстът е завладяващ, когато е искрен и непредубеден. Образите не трябва да бъдат манипулирани.

Докато работи над книгата си, авторът не може да има приятели. Не може да създава връзки извън художествените закони и да влияе на чувствата си, които са негов единствен пътеводител в реалния и описвания свят.

Моля, не наричайте  автора лъжец. Не му възлагайте повече надежда, от това да завърши своето произведение. То е едва в началото. То е в кръвта му обаче, и трябва да излезе на бял свят.  Светлината и истината не винаги се харесват, но те са такива, каквито са.

Поради вродената ми скромност, ще оставя фактите да говорят: