Първият Боздуган според фамилната легенда е бил откъм Пиринския край. Някъде, преди Освобождението, заминава на гурбет и печалбарство и се завръща по море. С него много си приличаме по някои неща. По други не.
Кръщават го Боздуган, заради силните му ръце. По пътя към дома, в забито габровско село има запалена църква. Хората заобикалят пожара от [...]
Писането на книга изисква голямо себеотдаване. Това е потъване в паралелна реалност, където важат единствено законите на композицията, речта и сюжета. Чувствата в нея са искрени, но изведени до крайност, заслепяващи. Този блог е замислен като основата на текста, сплитането на нишки, провокации и пламък. Това е платното на картината, границата на безкрая.
Броденето в паралелни [...]
Днес се събудих с непреодолимото желание да пиша отново за себе си.
Поради вродената ми скромност, ще оставя фактите да говорят:
Казвам се Антон Боздуганов. Живея в София и съм редактор на списание.
Работата ми в офиса включва и тестове на определени продукти и оформяне на красиви коментари.
<Реклама.>
Успоредно пиша книга: За цинизма в съвременното общество. Обаче това не е заглавието, защото това заглавие не продава. Всъщност, когато книгата излезе, ще я видите като резултат тук. В този блог.
Чрез този блог ще изразявам мисли, случки и идеи на някои герои. На някой антигерои. И изобщо такива, каквито си искам. Не търсете в тях закономерности, не очаквайте [...]
Той каза