- Фантастишен, фантастич-шен си!- шепне тя. Тъмно е. Малко се оплита, когато говори, но аз харесвам звуците, които издава.

-Фантасти – … , фанта -…

…

Излизам от банята. Телефонът ú звъни. Без да го поглежда казва:

-Аларма. Антоне, време е да тръгваш. Мъжът ми си идва след половин час.

Закопчавам бързо ризата си, [...]]]>

- Фантастишен, фантастич-шен си!- шепне тя. Тъмно е. Малко се оплита, когато говори, но аз харесвам звуците, които издава.

-Фантасти – … , фанта -…

…

Излизам от банята. Телефонът ú звъни. Без да го поглежда казва:

-Аларма. Антоне, време е да тръгваш. Мъжът ми си идва след половин час.

Закопчавам бързо ризата си, но не мога да се удържа от въпроса:

-Тома се е оженил за теб?

Тя се сърди и мило мръщи нос. После отронва:

-Още не.

Припомням си някои детайли от последните два часа и кимам уверено:

-Ще!

Вилхелмина се усмихва мечтателно, навивайки руса къдрица на пръста си и се изтяга назад. Поглеждам я със съжаление, но излизам без да ме подканва втори път. (Четвъртъчен съвет от Добрия Фей – избягвайте излишни срещи по изгрев. Сутрин хората стават доста раздразнителни)

***

Сядам в кафето на три преки от офиса. Чакам Милия Муз. Така е, в офиса ни гъмжи от приказни герои. Аз, разбира се, съм Добрия Фей, поради немислимо благия си характер и високоблагородна душа.  Милият Муз се казва Ивайло, на 34 е, баща на четири деца (но не от една жена),къдрав, квадратен и мургав. Той е нашият, как ги казваше Йоана, графист. Графичен дизайнер. В последно време с него сме заформили тенденцията на вътрешни четвъртъчни оперативки извън редакцията. Тези оперативки са особено важни при редакционно приключване, командировките на шефа Фори, наближаващи поводи за сериозно празнуване, уговорки за отпуски, бюджети и уточняване на смени и дежурства за всевъзможни събития. Нашето скромно обединяване на усилия, въпреки политиката “Разделяй и владей” на Фори, прави от офиса ни напълно прилично работно място, без излишни стресови ситуации. И аз и Музът имаме сериозни планове за бъдещето.

Музът е донесъл новия си фотоапарат, тръсва се на креслото  срещу ми и почва да го бърника. Поглежда ме, как сурово сърбам третото си кафе. Отвратено заръчва фрешове на сервитьорката. После любопитно се подсмихва.

- Как е?

- Тежка нощ.

На телефонът ми звъни непознат номер и аз го изключвам невъзмутимо. Това е оперативка, нали така. Номерът започва да звъни регулярно на всеки пет минути. Казвам на сервитьорката да вдигне. Тя ми  намига  и с мазно гласче казва “Ало”. Някой ядосано затваря. С Музът продължаваме да си говорим спокойно. Той е нещастен, защото отскоро се мъчи да бъде арт- фотограф, но все още никой не го оценява. Особено другите фотографи. Предлагам му да го рекламирам на някои места, но Музът клати глава: “Антоне, това е мечта,” казва той. “Поезия. Не е работа, а личен периметър. Искам да харесват снимките ми защото са добри, а не защото рекламирам някъде.” Миличкият наивен Муз. Поет и баща на четирима.

Влизам в офиса в благостно настроение. Махвам на Сашка, раздавам усмивки и се изтягам пред вярното мониторче. Имам 102 спам и 24 нови писма. Второто е с непознат подател и гласи.

“Антон, в твой интерес е никой да не узнае. Трябва да се видим.”

Днес е моят ден, така че изтривам писмото. Луди.

Дълбоко, дълбоко в сърцето си (туп-туп), под деветте си цинични кожи, и аз съм човек като тебе, нормален човек. Искам да обичам и да бъда обичан. Искам да бъда по-добър. Искам да харесвам и да се вълнувам и да бъда харесван и да вълнувам. Там някъде вътре е Нейният образ – на Жената с [...]]]>

Дълбоко, дълбоко в сърцето си (туп-туп), под деветте си цинични кожи, и аз съм човек като тебе, нормален човек. Искам да обичам и да бъда обичан. Искам да бъда по-добър. Искам да харесвам и да се вълнувам и да бъда харесван и да вълнувам. Там някъде вътре е Нейният образ – на Жената с главно Ж, Тази, която ще бъде единствена в живота ми.

Но като ги гледам физиономията в Горно До, дарлинг, нема да я вида скоро. Жената. (С главното Ж.) Ми ти не можеш да проследиш елементарна логическа връзка, нито да създадеш заключение. Всичките си реплики си ги чувала от майка си и най -добрата ти приятелка, в краен случай в радио-реклами. Нямаш собствено изречение. Не си отваряй устата, моля те. Толкова тъпота и шаблонност на едно място , толкова егоизъм и самодоволство, колкото има в българските жени – е няма такъв филм. В Гинес му е мястото. Мацки. Мацорани. Мне, няма да казвам по-цветните думи. Да се напъват да четат между редовете.

Не бейби, няма лошо, че носиш 3 кила фон дьо тен при излизане. Нема да те цалувам явно. Късите дрешки не ми пречат, нито 5-те торби с маниста. Като трябва, ще ги свалим. Сигурно в огледалото приличаш на някоя Друга мацка. Някоя класна. А аз те виждам и под снаряжението. Мда, ще трябва още да пийна.

Аз съм човек, широкоскроен. Мога да приема, че молова мадама с изпърхнали устнички изведнъж ще изпита непреодолимо желание да преспи с мен, нали съм си много хубав. Не, не, няма да го обвързвам с настойчивото и желание да разбере колко изкарвам, че да получи нещо на муфта. Нито с шефа ми в близост. Шефът е трудно достъпен, няма да мине.

Знам си – дори моловите мадами требе да правят креватни упражнения, полезно е за здравето. Е добре, иска да я снимам. Харесвал ли съм я? А така? А за модел? А за списанието? Окей разбирам, и клубчето в понеделник е място за бизнес. Криза е. Защо да не съчетаят полезното с приятното? (Жените трудно отделят работа от почивка, казват психолозите.) Продължаваме. А познавал ли съм … Да бейби познавам ги – пиша за тях, това ми е работата. Но не е като да си звънкаме за кафе. Няма да те пусна до портфейла с визитките ми.

Някъде много дълбоко в мен звъни аларма. Затъпквам алармата навътре – няма да се женя я. Инфантилна и нагла, добре, в тъмното всички котки са черни. Гледам я как преглъща и не яде (диетата) оглежда се кой ще я почерпи (бюджета), танцува с редуване на силни извивки и силно тръскане (било секси), опитва се да влезе в разговора и до шефа (вижда се кой е главния). Да, мига ми влажно, познавал съм бил жените. Но си личало че имам нужда от женска ръка. Те жените имат специално усещане. Интуиция. Винаги знаят, кое. Как. Жената е шията. Нейното бивше гадже бил груб и неразбран. Комплексирал я и я тормозел. Щял да и счупи врата. Сега и досаждал да се видат отново, искал да се промени, но тя – не. Наливам си още, а руснака до мен се подсмива. Отдавна е спрял да следи разговора, бизнеса е свършил, а вечерта още не. Приемам негласното предизвикателство и пия на екс. Отново.

Съвета на Добрия Фей за вторник е: Не пийте с рускоговорящи в понеделник.

Попадна ми тук едно интересно четиво за кралици, принцеси и прислужнички (тип: прислужниците се дават на всички, принцесите на никого не дават, кралиците никой не ги иска), и се замислих колко лесно намират себе си жените. Те са кралици, принцеси или прислужнички и толкова, те не откриват нови светове, нямат цели и интереси, нямат [...]]]>

Попадна ми тук едно интересно четиво за кралици, принцеси и прислужнички (тип: прислужниците се дават на всички, принцесите на никого не дават, кралиците никой не ги иска), и се замислих колко лесно намират себе си жените. Те са кралици, принцеси или прислужнички и толкова, те не откриват нови светове, нямат цели и интереси, нямат ценности и принципи…
Е как да не ги затвориш в някоя църква…
На вашето внимание предлагам лека модификация на разните му там ролички:

Вижте съветите на Добрия Фей.

Прислужниците мечтаят да имат на свой ред слуги. (Женената Пепеляшка е имала 26 слугини в кухнята.)
Принцовете понякога мечтаят за принцеси. (Обаче много от тях биха платили доста за едно по-качествено облужване).
Кралете – искат синове. За да има кой да плаща за всички техни действия.
Учените търсят по-добро бъдеще (едно общество основано на науката).
Моряците мечтаят за непребродени океани.
Пиратите – за моряци.
Скитниците – за топъл огън и някоя топла прислужница.
Музикантите – своята вдъховена публика. (По тоя повод, разбирам защо Орфей е свирил на дивите животни ).
Крадците – изнемогват от блянове по отворени сейфове и купена полиция.
Войниците чакат заповеди и мечаят за цигари. (Нито една кралица не може да се мери с правилната цигара в правилния момент.)
Генералите – очакват супата на обед, и най-сетне дъщерите им да се оженят. (По възможност за офицери.)
Художниците мечтаят за голи жени – може и кралици. (Те не се съревновават. Те ги … рисуват.)
Благородните идват само, когато са необходими.
Умните хора пък, правят изводи както за другите така и за себе си…

Мога да продължавам до безкрай.

Съвета на Добрия Фей за пон-е-белник е:
И кралици и принцеси и прислужници стават.