|
||||
|
Решихме го, Тонка, без теб. Няма да обсъждам работа. Само вметвам, че да си го четеш сутрината. Защото мен няма да ме има поне до понеделник. Не че те засяга…! Била съм на партита и преди. Правила съм и в къщи. Много. Във всичките ми квартири. Ходила съм по тераси и покриви, огромните тон-колони. [...] by Joana Va Ант’с, недей! Чудя се. Как успяха да се травмират до толкова, хората… /В отговор на “Ръце, ръцете им.” от Антон Боздуганов Хей ръчички, хей ги две, те ме СЛУШАТ най-добре! by Joana Va // Хопка, пиши си я книгата както си знаеш, басът е спечелен и ще ти пубвам на воля! Само не ме дразни! [...] 
Да, добре, Антоне, нека експериментът продължава. (Бел. ред. Да, нека.) Той, той, той.. писа ми пак. Иска да ми подари пътешествие. Моли да го приема. Предложението. Да обиколим Европа. Цял месец. Не желаел да ме губи. Бил си дал сметка. Животът бил кратък. Бил готов да дойде да живее и в България. Казвам, че не [...] |
||||
|
Copyright © 2012 Anton Bozduganov - All Rights Reserved |
||||
Той каза