Снимах цветенца, специално за теб!

Толкова дълго… Пролетта възтържествува, а няма с кого да я [...]]]> Антони, рицарю! Вече те липсвам прекалено дълго! Защо не мислиш за мен? Защо за тази седмица не изпрати поне едно смайли, поне едно “как си”? Искам да ти пука за мен, Тонка, искам да мислиш за мен!

Снимах цветенца, специално за теб!

Толкова дълго… Пролетта възтържествува, а няма с кого да я споделя! Антоне, набрах тези визуални китки за теб!

Снимах цъфнала череша! Първата муха… Нарцисът поставих в средата… да сигурно си мислиш за легендата на Нарцис и горката, влюбената Ехо…

Цяла седмица дебна и липата. Знам, че обичаш пъпки, Анти, знам, че харесваш да ги разтваряш плавно и с красота… Погледни природата, толкова е нежна! Последното клонче ми заприлича на теб – горд и наперен.

Един [...]]]> Когато БИглика започна да мисли за такива неща, първото й страстно желание беше някой ден да се промъкне в @БАН и да прави любов с всички аспиранти комбинативно. Това обаче й се струваше прекалено опасно. Затова само си представяше, че прави любов с интелигентни чатъри и форумъри от интернет, и живееше с фантазиите си.

Един ден чакаше на светофара и надника в някаква рекламка във вестник Капитал през И-фона си. Беше реклама на сайт, от онези, в които пласират линкове към всичко – продажба на МП3-ки, дивани, книги, сувенири и боклуци. БИглика го видя – беше облечен в сив костюм, на вратовръзката си беше боднал значка на ю-порн, беше захапал цвете и повдигнал бритона си със слънчевите си очила – тип спейсменки. Носеше голям жълт часовник и имаше хубава фигура; изглеждаше сигурен, че знае какво иска и как да го постигне, каквито бяха едно време. Първокласен пич. После светофарът светна зелено и тя продължи.

Паркира на една пресечка оттам и се върна пеша до най-близкия, снабден с интернет, парк. Застана до една пейка, държейки И-фона си и погледна отново снимката. Дори очите му изглеждаха искрени, а веждите някак приповдигнати и леко надменни.

БИглика седна на пейката и пусна лап-топа си. Така беше по-близо до него и можеше да го зуумира на воля. Не, вече не ги правеха така. Този дори не ползваше гел за коса.

Един рекламен панел се издигна с известна грация от долния десен ъгъл на монитора. Ева-23 годишна, София, всеотдайна.

БИглика цъкна от любопитство.

-”Да ви помогна нещо, господине?”, получи на директен чат.

-”Само разглеждам”, БИглика се смути, че я помислиха за мъж.

-”Ако имате нужда от нещо, повикайте ме.”

-”Разбира се”.

БИглика влезна в профила на господина с великолепната усмивка. Нямаше подробно описание. Дали търсеше сериозна връзка? Тя се върна към менюто с обявите за продан. Поръча си пица онлайн и се деконектна.

Следващия път, когато се включи в този сайт, профилът си беше там. БИглика поогледа, реши, че все пак ще надникне какво продават в новия МОЛ и после се деконектна.

Следващия път, когато се логна, БИглика писа директно в чата:

- ”Свободен ли си, ти си як пич?”

-”От както съм в този сайт за първи път жена ми пише първа!”

-”Ахм.”

-”Искаш да ме имаш?”

-”Да, нал’ си си тУрил обява У профило? Шта имам ле?”

-”Ами всъщност, не, обявата е само за красота.”

-”Искам да имам снимката в голяма резолюция.”

-”Чакайте да видим…” ”Да видим сега… значи… можеш да получиш снимката в HDR, но не съвсем същата, там съм… някакси… по-гол.”

-”Ще я взема” – написа БИглика.

-”Ще ми липсва” – каза младият джентълмен, за да внуши трагизъм и мелодрама в случката. ”Обичах тази си снимка, тук съм след 24 часов секс маратон. Да я RAR-на ли, за повече автентичност?”

-”Не, ще я взема така.”

БИглика даунуоудна снимката и я записа на десктопа си. Положи я до Май Компютер. После се ънлогна от този сайт. Имаше късмет, никой от съседните пейки не заподозря перверзната й дейност. Върна се в къщи, реши, че снимката ще е нейния десктоп бекграунд и погледна резултата.

- Груйо! – каза тя. – Ах ти сексуален маниако!

После се приближи до монитора и се нацупи. След това го сграбчи и го целуна. Целуна го страстно. Беше започнала да се овлажнява, когато ДжиЕсЕмът звънна.

-Ало – каза тя.

-Иглика? Ти ли си, защото имам да ти разправям много неща, примерно, че…

-Да, аз съм. Кой е?

-Здрасти, обажда се Кичка, наистина исках да…

-Как си, Кичке?

-Добре. Какво правиш?, защото аз съм решила…

-Моткам се.

-Мислех да дойда. Ще донеса кекс и ще ти разправям как…

-Добре.

Иглика затвори телефона и изключи монитора.

К-u-чка обсъди всички световни проблеми, тъпчейки се с кекс.

-Снощи се видях с оня женения, сещаш ли се? Гъдьо Гъдев Съчмалиев. Много е смешен. Държи се някак дървено, неестветвено, знаеш ли, винаги когато ме чака за среща го намирам застанал по особено смешен начин, прави някаква чупка в лявото коляно, мисля че е неосъзнат гей. И винаги е бръкнал в джобовете си, някой ми е казвал, че по такъв начин мъжете несъзнателно привличали погледите върху гениталиите си. И с разкрачени крака, естествено, хаха. Знаеш ли, чудя му се, много му се чудя, какво ли си мисли за мен. Значи – има 2 възможности – или си мисли, че съм курва и – спя с него, защото не мога да се сдържа пред сексапила му; или, че принципно не мога да се контролирам; или си мисли, че търся някаква изгода от него; или пък, че е много надарен; може и да си мисли, че се чувствам толкова еманципирана, че вече се чудя как да си се докажа – на мен и на света; може и да е решил, че женският ми инстинкт за продължение на рода по естествен начин се е затрил – в следствие на световната свръхпопулация. Втората възможност е да не мисли. Пък аз все повече и повече си мисля, че ще да съм леееко, как да кажа – “женствена”, та в него ме възбужда женското начало. Как е Спас? – попита на края.

-Ами ние скъсахме – каза й БИглика

-Оооо, милоооо, съжалявам, толкова много съжалявам, това е толкова гнусно и тъпо. Животът е толкова нечестен понякога, но не се отчайвай, знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен, миличка. Какво стана?

-Той направо не спираше. Вечният изкусител, нали разбираш. Всички жени го възбуждаха – в сайтовете за запознанство, във форумите, във Фейк Бук, в скайп, в Туитър, в Май спейс… навсякъде. Нямаше значение коя е, стига да е жена. Веднъж дори започна да се свал я с някаква операторка на М-Тел. Не издържах повече.

-Сега сама ли си?

-Не, имам други. Филип, Фори, Фернандо и Фостър – тоя – англичанина. Да, вече преминах на буквата Ф, скоро ще ги изчерпя. Но тези поне ги знаеш.

-А, да. Ф-групата. Те са готини.

Кичка седеше и продължаваше да плющи кекс. Тя никога нямаше мъж в живота си , но не спираше да говори за мъже. У нея имаше нещо противно. БИглика не поддържаше разговора и след малко Кичка си тръгна. БИглика отиде до компютъра и афишира снимката на Груйо.

-Проклет келеш! – каза му тя. – Изневеряваш ми, нали?

Груйо не отговори. Стоеше си там на монитора, снимката в HDR представляваше голото му тяло, беше седнал, разкрачен, розата увиснала от устата му сочеше ”слабините”-силите му, и символизираше вертикалния модел на света, но той я гледаше хладно и надменно. Тя зашлеви екрана на ПиСи-то си, здравата. Щеше да изтече много вода, докато на някой мъж му се размине това, че изневерява на ББ /не Бат’ Бойко/.

Тя пак зашлеви монитора.

-Путьо! Ще си чатиш със седемдесет годишна порно звезда, стига да знае как да борави с интернет!

Тя пак зашлеви монитора, после го сграбчи и започна да го целува. Не спираше да го целува. После погали дясната отвесна дървена повърхност на бюрото си. Груйо имаше хубаво тяло, много хубаво. Приличаше на един учител по информатика от гимназията. Но беше гол.

-Курвар такъв! – каза тя. – Тръгнал да ми се снима гол, срамотия!

Тя се беше разкрачила и десетките кабели – тон колони, екстернал дискове, ЮеСБита, зареждачки на МП3 плейъри, фотоапарат, ДжиЕсЕмите, монитор, микрофон, уеб камера, захранващо, телевизора и адаптатора за карти… минаваха като меандър през междубедрието й, за момент даже съжали, че клавиатурата и мишката са без кабели.

”Устните” й се търкаха в жиците.Нямаше истински микрофон, но това не й попречи за секунда да си представи звуците, които би могла да амплифицира. Беше изпълнена с бурна страст. Погали се с върха на един щепсел. Беше студенко, приятен контраст. Тя започна да се люби с мечтите си. За момент се почувства ужасно глупаво, после страстта й надделя и тя започна да целува снимката – по врата, докато се докосваше.

Когато свърши, двукратно и без помощта на стимулиращ гел, БИглика почисти монитора от следите от езика и устните си с една гъба, мейд ин чайна, шът-дауна се от уиндолс и успя да хване последната четвъртина от Биг Брадър 10 – световните лидери, затворени 1001 нощи в цигански катун.

Нещата се развиваха много добре за Иглика. Тя направи някои подобрения. Посредством Фотошоп, уголеми размерите на достойнствтото на Груйо на Фи 10 см. Погрижи се и за хармонията на детайлите в цялостното произведение, спрямо установените норми и теоремите на Питагор.

След това разгледа по нет-а снимки на презервативи, различни тъкани и цветове. Възбуждаше се от цветовете. Най-обичаше крещящите цветове – ако може и флуоресцентни. Мечтата й беше флуоресцентен зелен презерватив да се изтощи в мрака, той и тя да се спрат за презареждане на флуоресцентнонстта, той да се излегне по гръб и тя да решава кога и по кой начин ще го зареди – с джобното си фенерче -деликатна история – хем да не му спадне, хем да събере достатъчно светлинка, хем тя да овладее желанията си, всичките. С две думи – хем да го пипне – хем да не го пипне. Остана шокирана от факта, че любовта на живота й беше снимал чурката си ( Фи 10 см) в сянка и както и да се опитваше да прибави цвят, резултатът беше посредствен. Все пак положи един оранжев лейър в транспаранс, който смени отново със зелен, поради желанието за контраст и подсъзнателно възприятие на обем.

Но пък определено той имаше предимства – нямаше нужда да се прави на заинтересувана как е прекарал шибания си ден, да го пита как се чувства, че да го подкрепи, да го играе любвеобвилна и майка Тереза, нямаше нужда да изглежда слаба, да се оставя да я бият на шах, нямаше нужда да го величИ, че да я наклеца по-достойно, всички тея глупости, които карат обикновените мъже да се чувстват по-зрели и което им вдъхва кур-аж. Освен това се караха. Човек винаги може да се кара, дори със снимка. Груьо не говореше много, но веднъж със сигурност й каза следното:

-Ти си най-страхотната любовница на света. Онзи глупав сайт беше много скучен. Ти правиш любов с въображение, БИглике!

Да, имаше предимства. Груьо не приличаше на нито един мъж, който беше познавала. Не искаше да правят любов в неподходящи моменти. Винаги тя решаваше кога. И никога не беше стресиран. БИглика започна да го лиже. Изряза малко от косата му на фотошоп, за да я залепи между краката, това създаваше повече контраст върху така и иначе сенчестото място.

В началото връзката им беше чисто сексуална, но с времето БИглика откри, че постепенно се влюбва в него. Помисли си да отиде на психиатър, но се отказа.  В крайна сметка, защо да обичаш истинско човешко същество, като можеше да се влюбиш в снимка? Това никога не продължаваше дълго. Разликите между половете бяха толкова големи, че любовта винаги завършваше с омраза.

Освен това, разбира се, никога нямаше да има нужда да лежи с Груйо и да му слуша хъркането, предшествано от сексуалните му излияния. Как Карла имала много големи цици, но не искала да прави турска мистрия. Как Ганка била толкова добра танцьорка, че трябвало да стане балетистка или йога инструктор, а не застраховател-ка. Как се целувала Мария и как го поемала, все едно поглъща рано сутрин моденатурен аспирин. Какви неща правила с езика си. Как би му било станало, ако го пипа по 1-вата чакра. И прочие. Ебати глупостите. Груьо беше споменал единствено стария сайт за запознанства. И то само веднъж.

Иглика беше с Груьо от две седмици, когато Пенчо й се обади по телефона.

- Да, Пенчо?

- БИглика, защо не ми се обаждаш?

- Бях ужасно заета, Пенчо. Повишиха ме в арт директор и трябваше да променя организацията на целия офис.

- Така ли?

- Да.

- БИглике, нещо не е наред.

- Как така?

- Усещам по гласа ти, БИглика. Нещо не е наред. Какво става, уат дъ фак? Друг мъж ли има?

- Не точно.

- Как така не точно?

- Господи!

- Не ме наричай господ, не и сега. Какво има? Какво има?! БИглика, нещо не е наред. Идвам да те видя.

- Всичко е наред, Пенчо.

- Курва! Криеш нещо от мен! Нещо не е наред! Идвам да те видя! Веднага!

Пенчо затвори телефона и БИглика отиде да махне снимката от десктопа. Създаде фолдър – любими. После се логна в дир-бг и зачака.

Пенчо отвори вратата и нахълта:

- Добре какво има? Кажи ми.

- Всичко е наред, бейби – увери го тя. – Успокой се.

Пенчо имаше хубаво тяло. Беше пуснал леко бирено шкембее, но имаше красиви рамена и стегнато дупе. Винаги гледаше леко притеснено, сякаш не знаеше къде се намира. БИглика не можа да промени това. Понякога, след като бяха правили любов, в очите му се възцаряваше спокойствие, но само за кратко.

- Дори още не си ме целунала! – възкликна той.

БИглика стана да целуне Пенчо.

- Господи, каква беше тази целувка? Нещо не е наред! Какво има?

- Сега ти ли пък започна да ме наричаш господ, кеуеш. Всичко е наред.

- Ако не ми кажеш, ще те срина!

БИглика се зачуди за момент, но все пак отговори, не беше курва:

- Нали ти обяснявам, че всичко е наред…

Пенчо си откопча ципа на дънките – “Панака” – той беше по марките и устойчивото развитие, и със силно изразено политическо мнение. Той спря и се обърна към нея.

- Господи, Пенчо, недей така! Моля те!

- Ще се съблека гол! Гол – голеничък! Ако не ми кажеш какво става, ще разкопчавам и закопчавам дънките ”Панака” докато изгориш, доде Свят светува ! Ще тръпнеш в ада!

- Добре – рече тя. – Чакай малко.

Отиде до бюрото, влезна във фолдера – любими – и афишира снимката на десктопа.

- Какво е това? – попита Пенчо. – Уат дъ фак?!

- Супер Мен – отвърна БИглика. – Снимка.

- Снимка? Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че сега съм влюбена в него.

- И коя е звездата?

- Н точка З точка. Ама имам чувства.

- Боже Господи! В една снимка? В една снимка?!

- Рекох, че да не ме величаеш толкоз, оди се срЕши.. и попрОчети за атеизма, благост моя, но – Да.

- Ти обичаш една снимка и една представа повече от мен? Тази бинарност, предпочиташ я пред

тялото ми, пред погледа и въздишките ми, пред допира и ласките ми, пред контакта на всичките сетива, танцуващи величайшия танц на безкрайната любов, като един истински поет?

- Да.

- Предполагам, че си и лягаш с него? И му правиш разни неща? На тази снимка?!

- Да.

- Ох…

Пенчо си пое въздух, натамъни се в позиция – слънцето на македонското знаме –  и си смъкна гащите. БИглика си помисли, че е загубена и вътрешно много се зарадва. Но Пенчо ритна лаптопа и започна да скача със смъкнати гащи върху него. Картинката беше интересна. Иглика винаги е гледала на футбола с интерес, поради точно тая причина – 22-ма + един, голи мъже – скачащи, тичащи, потящи се…. ммммммм… на терена. Сега успя да онагледи част от тази фантазия и вътрешно тържествуваше.

Пенчо си вдигна Панака гащите и изфуча към Голфа. Не се блъсна в нито една паркирана кола, но реши, че историите за любов са гнусни и нереалистични, искаше му се да не е фаталист, за секунди даже помисли, че предсказанията от няколкото гледачки, че ще почине на 26 са само нереалистични бълнувАния, но беше дълбоко свикнал с тях, от 14 годишна възраст се подготвяше за фаталния удар и сега, на двадесет и девет, беше надживял с 4 години очакванията си. Може би беше демон?

БИглика се върна при Груьо. По пода имаше само парчета пластмаса и интегрални платки, вентилатори, дъното стоеше някак ”угаснало”. От предишния облик на любовта й  стърчаха само чипове. БИглика седна на един стол. Поседя малко. После стана, отиде в банята, постоя малко там, изми си зъбите и излезе. Застана в коридора и се загледа в остатъка от компютъра. Заплака. Беше ужасно. Не знаеше какво да прави. Спомни си как беше погребала врабчето си. Но това беше различно. Това беше различно. Тя стоеше в коридора, плачеше и чакаше нещо да се случи. Струваше й се, че очите на героя й още я гледат, тъжни и красиви. Това беше лъжа. Всеобхватната тъга на поета рисува, понякога с невидими краски, магическа красота. Но поетите са безсрамници.

Bukowski reloaded

/by Joana Va

———————————————–

http://www.youtube.com/watch?v=r8dkbf3nvLY

“детство мое, реално и вълшебно..”

Вдъхновена от ”специалните” ти преживявания, ти посвещавам, “специално” за Теб – една великолепна песен – с оригиналното название – ”Баща ми е кондуктор”:

“Дупчи, дупчи, сине,

Добре де, имам – беше на 04.02.2006 в 14.34 минути, водя си бележник! Човекът [...]]]> Анти.. хм. Попаднах преди… време                на една изложба. Не си спомням вече къде беше, дали се случи в Париж/може би в Помпиду/, или пък беше в Барса, Гюгенхайм в Ню-Йорк… или нЕкоя инсталацийка на моста на НДК-то… Повярвай ми, нямам спомен……………

Добре де, имам – беше на 04.02.2006 в 14.34 минути, водя си бележник! Човекът ще да е бил луд! Имам и снимкова материя, но материализирането на тази ми мисъл ми стига.

Беше писал и описал със сиво на една бяла стена цифрите от 0 до 9, толкова пъти, че се загубих в стаята. Отделно ги четеше. А ние, наблюдателите, чувахме и виждахме изкуството. Напомни ми първо за Ернест Ги Дебор, доста по-късно отидох в Пловдив и визионизирах този подход в един обществен ке… да де, тоалетна.

Помислих си, в тая работа УЕБ има и се заинатявам – 78.128.31.781.28.31…………

by Joana Va

Скалъпих набързо историйка, според твоите съвети, за бъдещия ми комикс.

/да се чете под ритмите на съответната музика -

Пенчо, Груйка и Шумката са основните герои – Пенчо е на 25 и е мъжко, Груйка е на 21 и е от женски пол, Шумката е [...]]]> ..Тонка, ти си супер пи4 и ме кефиш дълбоко!

Скалъпих набързо историйка, според твоите съвети, за бъдещия ми комикс.

/да се чете под ритмите на съответната музика -

Пенчо, Груйка и Шумката са основните герои – Пенчо е на 25 и е мъжко, Груйка е на 21 и е от женски пол, Шумката е неопределено. Казваш, че трябвало да има мистика и героите да са заинригуващи!

Груйка

Казваш, трябвало да успеят, читателите, да се идентифицират с героите – почти е ВеликДен, та действам спрямо тенденцията – “яйца” и “кокошки”. Героите са жълти и пухкави – целевата група е обширна – от мечо Пух и производни житейски мъдрости до почитателите на библиотеката в Карлуково.

Историята трябвало да е пленяваща, да има пикове, любов, секс, и щастлив край – на кратко обобщен, сюжетът е:

—–>

1. Груйка си стои нещастна сред една ливада. Вятърът вее косите й и разпилява мислите й надалеч. Тя медитира върху факта, че Добрият Муз има фабрика за охлюви, а даже не се и сеща да ги подреди артистично сред релсите на някой влак — София-Дупница. /според съвета ти, че главният герой трябва да е сам и неразбран/;

2. Пенчо се рее сред непокълнатата ръж и си представя, че е малкия принц и среща 72 /да се чете – седемдесет и две/ лисици, излезнали право от някоя Пелевин-ска книга и изживява най-дивия сеХ в живота си. /според съвета ти да има антигерой/;

Груйка, потънала в мисли

Пенчо се промъква посред бЕл ден

3. Пенчо се натъква на Груйка. /според съвета ти.. все пак да има история, въпреки, че обожавам книгата ”Може би”/;

Пенчо и Груйка – идилия

4. Доближава се до нея-Груйка- в 1053 абзаца. /тук е “актуалността”, както казваш – някъде между Балзак и някой турски сериал/;

5. Успява да я ”има”./награда за търпеливия читател/;

6. Няколко пъти./колкото повече – толкова повече/;

7. Пенчо и Груйка решават, че се обичат./тук е лиричната част/;

8. Задава се Шумката, идва право от гората. Той е супергероят на историята. Нещо като змей горянин;

9. Има обмен на мисли, впечатления, прозрения… След подробен диалектичен разговор се стига до утвърждаването на следната сентенция – “Социалната природа на човека го различва от грубото създание. Ако независимостта е негова привилегия, взаимната зависимост е негов дълг. Само арогантният човек претендира за независимост от всички останали и страда сам.”/Ганди/;

10. Пенчо, Груйка и Шумката решават да бъдат единни;

11. Импровизират;

12. Импровизират няколко пъти и фалят взаимната обич;

13. Нещо неочаквано се случва – по-висша сила им пречи да продължат да се обичат /това е фантастичната част от историята – по твоите съвети, Тонка/;

14. Висшата сила е грозна, гадна и жестока. Тя ще попречи на героите да са щастливи!

15. Щастливият край – адската намеса е само привидно лоша – ”Никога не знаеш какво губиш и тн..” Та >>добродетелта се разкрива в пълни краски и любовта възтържествува!

Алелуя

by Joana Va

P. -S. Боб се сее върху уморена почва

Била съм на партита и преди. Правила съм и в къщи. Много. Във всичките ми квартири. Ходила съм по тераси и покриви, огромните тон-колони. Най-впечатляващото [...]]]> Решихме го, Тонка, без теб. Няма да обсъждам работа. Само вметвам, че да си го четеш сутрината. Защото мен няма да ме има поне до понеделник. Не че те засяга…!

Била съм на партита и преди. Правила съм и в къщи. Много. Във всичките ми квартири. Ходила съм по тераси и покриви, огромните тон-колони. Най-впечатляващото – в една изоставена къща, ошарена, залепихме хартия и паус по стени и прозорци, писахме, рисувахме в тази къща. На всеки етаж по един ДЖ.

Днес беше… бългериан парти – 3 500 лева /грубо/ литнаха. Но, можеш ли да си представиш?! Карикатури… Това не е статия, това е недоизказано впечатление. Знаеш мнението ми, Т. …

Чудя се. Как успяха да се травмират до толкова, хората…