Anton Bozduganov » Антон във Фейсбук

Любляна…

admin — Thu, 27 Jan 2011 13:50:55 +0000

В късния септемврийски следобед слънцето наднича през щорите и хвърля тигрови шарки върху тялото на Магда, изкусително изтегнато върху белия кожен диван. Сега, разбира се, е януари, но някак си се чувствам далеч от днешния ден. И безпричинно се сещам за тъмнооката девойка от Любляна и тигровите шарки на щорите.
Любляна е красиво място, малко малогабаритно може би, но истински красиво. Не съм имал честта да го разглеждам през деня. Нощна Любляна е феерично отразена в реката между силуетите на катедралата, ухае на музика отвсякъде и никъде. Струва ми се невъзможно да спиш в Любляна. Нощем.
Магда е тъмноока и тъмнокоса, очите и са меки и огромни. Овално лице на мадона и великолепна бяла кожа. Женена е за някакъв тип със силно славянско излъчване – червендалест, рус и пухкав, много далече от нейната чисто Люблянска магия. Магда обаче си го харесва, защото се старае да запази в тайна нашето рандеву. Официално в момента разглеждаме Любляна на дневна светлина, и пр., надявам се няма да ме изпитват после.
Моята прекрасна екскурзоводка ме гледа изпод полуспуснати клепки. Не ме бива по намеците. Това го тълкувам по един единствен начин, както и всички останали женски погледи в подобна двусмислена ситуация. Чувствам се извън времето. Отвън свирят на акордеон, невероятна културна смесица – италиано – австрийско – словенска и даже нашенска. Тялото на Магда ухае на мед и слънце.
Учудвам се колко добре се разбираме без думи.
Запознавайки се и двамата демонстрирахме френски и английски, но под тигровите шарки нейната словенска същност е непредаваема на нито един словесен език. Не, не искам да знам повече за нея. Не ме интересуват книгите, които чете, хобита и интереси или приятели и планове за близките 5 години. Времето за интелектуални удоволствия не е настъпило. Но начинът, по който я усещам в душата си е много различен. В чувства без имена и незавършени мисли, тя сияе като кралицата на джунглите, в тази безлична хотелска стая. Знам че не иска да ме види отново. Аз също не искам, и не е ли прекрасно че заминавам утре сутрин? Не, няма да я адна като приятел във Фейсбук, в чест на септемврийският ден на нашата среща.
Това, което се случва в Любляна, остава в Любляна.

Сега, разбира се е януари. Прозорците на офиса са покрити със скреж. Приличат на ситни шевици. Или на цветя.

Снимки

admin — Tue, 20 Apr 2010 09:27:16 +0000

Тези няколко дни разглеждам снимки, Жоан, и всякакви мисли ме навяват. След като публикуваш реплики към Буковски на моя блог, ма шер, знаейки колко малко харесвам популярния автор, то снимките на полуразпъпили цветя са приятно разнообразие.

Ma Joanne héroïque, не мога да се сдържа да не споделя, че повече харесвам фотографските ти заложби отколкото литературните. (Ако бях твоят редактор, бих изтрил заядливия текст към цветята, но слава богу, според нашето споразумение нямам никакви подобни отговорности.)

Разглеждах вчера стара приятелка във Фейсбук. Беше качила снимки, от нашата обща с нея ваканция отпреди 4 години. Тогава още живеех и работих: скромен, млад и прекрасен, в прекрасния Париж. Ваканцията беше в Прованс, около седмица наситена с гледки, каменни стени, шарени, прясно боядисани врати и цъфтящи храсти. Бяхме доста увлечени един в друг, мястото беше вкусно и красиво… накратко пазя множество вдъхновени спомени от периода. Като видях албума й, се зарадвах. Значи все пак и тя е била щастлива, там, с мен? Спомня си, радва се на изживяването, лятото и Франция, гордее се и иска да сподели…

Да, била е щастлива. Да, гордее се и споделя. Без мен обаче. Нямаше нито една моя снимка. Нито една наша снимка. Нито един бегъл намек, че съм присъствал и съществувал. Беше перфектния албум: “Намаханата Мис Бг пътува из Прованс”. Тя ходи сама да посреща изгреви и залези природно, пие сама от красиви чаши, снима сама перфектния си педикюр с малкото сребърно пръстенче. (О! Орррригинално!) Тя се разхожда в диви места лежи на красиви поляни и говори с пламенни китаристи. Тя е толкова сама и толкова интересна!

Не си падам по сантименталности. Не вярвам в притоплената любов или пламенните посвещения. Но нас двамата в Прованс тогава ни имаше. Непритоплени и истински. Заедно със махмурлука, скъсаните обувки, топлото мляко и селските кръчми. Не толкова стилни, но много жизнени. Защо ме е изтрила: Липсвам й, и е наранена? Има ревниво гадже към днешна дата? Демонстрация, че ме е забравила напълно? Не, няма да коментирам или да и пиша. Всеки сам да се оправя с демоните си.

FACEBOOK

admin2 — Thu, 18 Mar 2010 17:48:54 +0000

Днес реших да не проверявам пощата си в Елмаз. Не, връзката ми не върви, имам чувството, че всичко пропада постепено. Няма да влезна в Елмаз, не защото се чувствам удовлетворен. Няма да влезна, защото пред мен се разкрива нов хоризонт на желания, страсти, потенциал…, а имено – приятелките на приятелките на една моя нова приятелка – мана небесна! За всички ценители на женската красота:

http://www.facebook.com/group.php?gid=391444211873&ref=mf&v=info#!/photo.php?pid=42283&id=100000531373815&ref=mf&fbid=101546649873047

Фейсбук експеримент

admin2 — Mon, 01 Mar 2010 08:39:49 +0000

Реших да направя следния експеримент.

Създавам различни видове групи във Фейсбук с активни граждански позиции. Като ги представям по един и същ начин, искам да разбера кои мои приятели, приятели на мои приятели и съответно какъв тип хора ще се присъединят към дадена група, и кои от тях ще го направят от приятелски чувства, и кои поради своето лично виждане и мислене.

Втората част на експеримента ми е проверката, дали тези групи могат да бъдат обществено значими. Естествено, има няколко човека, които помагат на експеримента ми и посредством техните контакти, ще служат за активатори на групите.

Третата част от експеримента е връзката между моя блог и конкретна група, тоест, какъв тип проблематика и представяне на интерактивната ми личност във Фейсбук, ще разбуди в по-голяма степен любопитството на хората около собствената ми личност.

Котката, бидейки всеобщ (и мой личен) любимец, е в центъра на първия експеримент. Няколко страници и групи ще бъдат създадени във Фейсбук, ангажирайки гражданското внимание върху определени представяния и разбирания за животното.

Като за начало отворих група – “Срещу унищожаването на дивата котка (Felis silvestris) в България!”

Интересното е, че въпросната котка се смята за вредител. Често срещана в България, счита се, че тя ловува всякакъв вид дивеч и заплашва популации от други животински видове, поради което убиването й, в пределите на България, е позволено до съгласуването на закона с Европейските норми. Информация, която не е публикувана в официалния сайт на ”Конституционен съд на Република България”.

Тук добавям списъка от страницата на Конституционния съд на всички, разрешени за убиване животни:

http://www.constcourt.bg/Pages/LegalBasis/default.aspx?VerID=153

СПИСЪК
на бозайници и птици – обект на лов

I. Бозайници:

А. ЕДЪР ДИВЕЧ

1.Благороден елен (Cervus elaphus L.)

2.Елен лопатар (Cervus dama L.)

3.Сърна (Capreolus capreolus L.)

4.Дива свиня (Sus scrofa L.)

5.Дива коза (Rupicapra Rupicapra L.)

6.Мечка (Ursus arctos L.)

7.Муфлон (Ovis musimon Pall.)

8. Зубър (Bison Bonasus L.)

9. Тибетски як (Bos mutus P.)

10. Алпийски козирог (Capra idex L.)

11. Вълк (Canis lupus L.)

Б. ДРЕБЕН ДИВЕЧ

12.Див заек (Lepus europaeus Pall.)

13.Катерица (Sciurus vulgaris L.)

14.Ондатра (Ondatra zibethica L.)

15.Нутрия (Miocastor coypus Mol.)

16.Чакал (Canis aureus L.)

17.Лисица (Vulpes vulpes L.)

18.Енотовидно куче (Nictereutes procyonoides Greg)

19.Дива котка (Felis silvestris Schreb.)

20. Бялка (Martes foina L.)

21. Черен пор (Mustela putorius L.)

22. Язовец (Meles Meles L.)

II. Птици:

А. ЕДЪР ДИВЕЧ

1. Глухар (Tetrao urogallus L.)

2. Дива пуйка (Meleagris gallopavo L.)

Б. ДРЕБЕН ДИВЕЧ

3. Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.)

4. Ловни фазани (Phasianus sp.)

5. Яребица (Perdix perdix L.)

6. Планински кеклик (Alectoris graeca graeca Meisner)

7. Тракийски кеклик (Alectoris graeca cupriotes Hartert.)

8. Пъдпъдък (Coturnix coturnix L.)

9. Токачка (Numida meleagris L.)

10. Гривяк (Columba palumbus L.)

11. Гургулица (Streptopelia turtur L.)

12. Гугутка (Streptopelia decaocto Friv.)

13. Голяма белочела гъска (Anas albifrons Scop.)

14. Зеленоглава патица (Anas platurhynchos L.)

15. Полудива патица (Anas platurhynchos L.)

16. Лятно бърне (Anas guerguedula L.)

17. Зимно бърне (Anas crecca L.)

18. Фиш (Anas penelope L.)

19. Лопатарка – клопач (Anas clypeata L.)

20. Черна качулата потапница (Aythya/Nycora/fuligula L.)

21. Шилоопашата патица (Anas acuta L.)

22. Черна лиска (Fulica atra L.)

23. Голям корморан (Phalacrocorax carbo L.)

24. Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

25. Обикновена бекасина (Callinago gallinago L.)

26. Скорец (Sturnus vulgaris L.)

27. Сврака (Pica pica L.)

28. Сива врана (Corvus cornix L.)

29. Посевна врана (Cornus frugilegus L.)

30. Чавка (Coloeus monedula L.)

Чрез този експеримент искам да проверя колко човека ще се включат в подкрепата на дадена кауза, представена като драма. Поради този факт, заглавието на групата е формулирано – ”Срещу УНИЩОЖАВАНЕТО на дивата котка (Felis silvestris) в България!”, а информацията относно котката, е извадена от достоверни източници в интернет – НБУ и КС. Естествено, в логиката на горепосочените цели, съм публикувал линк към този блог. Тоест, всеки е свободен да прочете този текст и да се запознае с експеримента, да изкаже мнение и наблюдения – тук или във фейсбук групата, по собствена преценка.

Рекламирах групата в няколко страници и групи за животните, котките, домашните любимци, както и върху страницата на Иво Сиромахов, което за сега ми доведе само един любознателен активист. Другите природолюбители са все още от кръга на приятелите на моите активисти, като се прибавиха и двама любители на спорта – “лов”, което мислих, че ще стане на доста по-късен етап. При вси случаи, се заформя интересна дискусия, която се надявам да обогати всички, следящи темата и да я развие във възможно най-трезвата насока.

Тук искам да благодаря за поканата за излет, с удоволствие бих поканил и няколко приятеля да се присъединят към откриването на дивата природа, представена през погледа на човек, практикуващ изкуството на лова.

За сега оставям групата да се разраства, не желаейки да отварям 10 групи за котките едновременно (въпреки че котките го заслужават), като се надявам с това да отворя една по – широка дискусия.

Втората група, която създадох е изцяло социологичен експеримент. Чрез нея искам да проверя разпространението на информацията и връзките в интернет. Това е група за забавление и, бидейки ориентирана към самоиронията и шегата, желая да проверя до колко ще се разрастне, до колко би могла да бъде интересна със или без моето активно присъствие в нея.

“Да живее културата и ние покрай нея! – най-високоинтелигентаната група във Фейсбук!“.

На този етап, двете групи – “Срещу унищожаването на дивата котка (Felis silvestris) в България!” и “Да живее културата и ние покрай нея! – най-високоинтелигентаната група във Фейсбук!” са събрали съответно – 64 участика първата и 34 втората, което показва, че в обкръжението ми присъстват повече природозащитници, отколкото хора, привърженици на публичната самоирония.