Трудно ми е да възприема насериозно поредното изплюто от машината на Жайме поръчение. Изобщо новата ми работа изобилства от проблеми със сериозността, тъй като парите, с които подобни поръчки се делегират са несериозно много. ”Искам размах!” отбелязва Жайме в едно от съобщенията си в сряда. “Антоне, забрави, че си българин, и че живееш в малка балканска страна. Think BIG. Huge. Magnificent… Не се ограничвай с колажи, монтажи и пр. Сюжета е изключително важен, spend more money, as I am ready to pay…” Мда … но какво общо имат парите с любовната мъка? Как да изразиш подобно нещо?
Любовна мъка. Опит за анализ: Мъка породена от любов? Agape. Всичко е любов, всичко е мъка… Изпитвал ли съм любовна мъка? Напъвам се да си припомня. Не. Не съм. Като цяло не си падам по мъката и меланхолията, ако толкова ми се иска проблем винаги мога да действам активно. Имам колан. Мога да набия, който си поискам, освен разни типове като У Лей, но пък такива кой знае защо не искам да бия. Спомням си един мой приятел покосен от любовна мъка в последния клас в гимназията. Изглеждаше ми смешен, направо жалък. Примираше за една пълничка, къдрава девойка с очила (пълна отличничка) и така и не посмя да я заговори по темата. Аз определено харесвах напъпили, руси и високи създания, каквито изобилстваха в спортните клубове и никак не държах на интелектуалните им възможности. Нито на каквато и да била конкретност. Юлия, Надежда, Рая… на повечето не помня имената. Това бяха добре развити, жизнерадостни създания, с които споделях трескавата жажда за живот на седемнайсет годишните. Пламен обаче свиреше на китара пред блока и вечер и ужасно се притесняваше, както от момичето така и от чувствата си към него. На бала, за който той така и не посмя да я покани тя пристигна с един от мазните очилатковци от отбора по математика и след като той я целуна на терасата, Пламен успя да се напие до безумие и да си счупи крака скачайки от люлка. И да прецака напълно изпитите си.
Днес Пламчо е щастливо оженен, за отракана блондинка миньонче, посредствена ученичка. За какво му беше цялото това нещо?
Или сестра ми. Тя периодично страда от мъки. Главно любовни. И се забърква в истории, в които участва с неправилния мъж. Винаги с неправилния. Дали жените са по-податливи към подобни състояния? Любовните мъки на сестра ми са вероятно двуцифрено число, макар и без особени последици. Пламен имаше едничка любовна мъка преди да срещне жена си, която (мъката, а ане жена му) утрепа 2 училищни и една следучилищна година. Или любовната мъка не зависи от пола, а от характера…
Задачата ми изглежда непосилна. Как да изразя нещо което не съм изпитвал? От друга страна да изразяваш само това което изпитваш е …твърде постмодерно. Нима актьорите играещи крал Лир имат дъщери, а Отеловците задължително маври? Припомням си разни класически откъси. Студено-синеока Ана в дрехи от втората половина на XIX век, на тъжен перон очакваща влака… Писмо на една непозната и празна ваза… Твърде нереално лирично… Агнес в годините преди да се ожени за Дейвид Копърфийлд… Твърде романтично-практично. Ламермурската невяста. Кенилуърт и самодивския силует тичащ по срязания мост. Не не не не. Предпочитам повече Холивуд. Ребека заминала далеч от Айвънхоу. XIX век – всички в този век са болни от любов. Обаче сега е XXI век. Представям си ефирната японска коприна на Баррико…
Той каза