Работата при Фори ме зареди с трайно нехаресване на кубински и френски джаз. Няма как да спра да харесвам хубаво вино, но определено избягвам да го консумирам на тържествени и благовъзпитани обеди. Тъкмо тогава е момента, в който бай ви Антон е склонен да се насмуче с нещо плебейско и по-силничко. Или, да не. Зависи.
Седмицата мълчание ми осигури тотална загуба на офисната публика. С гордост мога да споделя, че Ангелина и Христо напълно забравиха, че имам блог. Те са хиперактивни младежи с проблем с търпението и концентрацията от определен момент насетне. Ама и аз им устройвам забавни и пълни с… хм… приключения, дни.
Творението на Жайме е изключително странно и аз по-леонардовски изпитвам желание да го разглобя и видя как работи. Това, което виждам през моята част от прозореца… – тъй като определено виждам само част от нещо по-голямо, е сложна плетеница от сюжети, често напълно абсурдни и нереални, в които се попълват “узаконени” събития. В текущия жаргон “узаконени” събития са събитията вписващи се в избраната история и жанр, които не предполагат нелогично действие или ненормално отношение на съществуващите вече герои. С други думи ако работиш по съвременна линия не можеш да използваш вампири освен ако не държиш вампирите да изяждат офиса и да пускат тъпи шеги, а във вампирските саги не е много умно да вкарваш елфи и малки човечета магьосници… впрочем можеш да вкарваш малки човечета ако и те са качествено кръвожадно настроени – нещо от сорта на вестоносци или домашни любимци… както и да е. Работата с историите си има своите правила, защото иначе трябва да приемеш, че крайните потребители са пълни идиоти и са готови да смелят произволен бълвоч между Харуки Мураками и Лоис Макмастър Бюджолд. Дори и наситените с абсурди произведения или разпокъсаната манга имат своите логически връзки.
Христо имаше приятния навик да посещава офиса лично само в сряда следобед за ежеседмичния турнир по пинг-понг. Не отричам обаче набора му от хитроумни записи по текущите задания, с които смяташе да отмята асистентските си задължения. (Според него личното присъствие не е необходимо ако не остават неотговорени въпроси.) Двамата с Ангелина се редуваха с победите над останалите сюжетници (о да, има още 3 групи откачалки). За да предизвикам интереса им се наложи да да отделя почти целия вторник на упражнения с едно старо другарче от Бейджин, по случайност в София, с което си припомнихме студентските години и възстанових някои позабравени умения. За протокола споделих, че работя по чушките, възложих на Христо да чете всевъзможни южноамерикански обичаи, а на Ангелина да монтира вещици облечени главно с чушки. Секси обаче. По възможност в групи по две и три. Беше ми ясно, че спецификата на сюжета е значително по- сложна от тениса на маса, но човек започва с каквото може.
Срядата открих с гадни сексистки реплики по повод спортния дух на жените и заседяването пред твърде много джаджи. След което Ангелина радостно ме покани на офисното спортно събитие. Съгласих се, но я помолих да облече нещо по-прилепнало. Ритах си късмета, така да се каже, но когато в играта няма хъс и победата не е от голямо значение. Старанията ми бяха възнаградени – вместо плаката на Жайме опънаха снимка на моя милост над мрежата, чиито зъби Ангелина изби с два точни начални удара. Фактът, че не виждаш противника си и замаха му, скрити зад идиотския плакат предизвиква куп забавни и неловки положения. В общежитията в Париж обаче, У Лей играеше със завързани очи, ориентирайки се само по слух и макар аз никога не съм бил от неговата класа, знаех основните правила. След като отнесох последователно петима участници, атмосферата на съзтезнийцето рязко се затегна. …
Няма да навлизам в подробности, факт е, че вече шести ден подред Христо и Ангелина уплътняват времето си в тренировъчната зала, трупайки колекция от пробити снимки. Мои.
Той каза