A4

Седемнайсет червени чушки. Трябва да призная, че никак не харесвам Хари Потър. Книгите, главно. А за филмите да не говорим. Изчетох първите книжки за да съм сигурен какво не харесвам. Не харесвам лигавия тон, липсата на чувство за хумор и супер старомодните ученически истории. Но и аз не съм в таргет аудиторията. За няколко месеца харесвах руските Потър пародии – Таня Гротер и Порри Гатер. Всъщност в обратен ред: Порри Гатер и Таня Гротер.

Порри Гаттер е рожба на фантаста Андрей Жвалевский, като на алдебаран можете да прочетете повече по автора.  Порри Гаттер е обикновено момченце, родено в семейство на вълшебници, но без грам магически способности. Лорд Мордоволт,  отцепникът-маг вярващ в техническия прогрес се опитва да превърне всички магьосници в мъгъли, но атакувайки обикновенното бебе Порри се прецаква и му прехвърля всичките си магически сили. Приятелите на Порри са Сен Аесли, син на Аесли от Департамента към Министерството и Мергиона Пейджър… ами познайте принципа …

Лично аз харесах повече от Гаттеровските пародии, серията на Жвалевский “Мастер сглаза” и “Мастер Силы” – главно заради новите теми за размисъл. Нали се сещате, не е достатъчно автора да е добър и да пише увлекателно и пълно, трябва да има и нещо ново – необичаен герой, нова гледна точка, уникална ситуация и възможност. При това особено във фантастичния жанр, вариациите макари много са поизчерпани. Така де, крайно трудно е да си представиш нефилмиран супергерой….

Таня Гротер е феминизирания Хари ако мога да се изразя по този крайно неточен начин. За нейният автор Дмитрий Емец, отново на Алдебаран. Книжките за Таня са леко написани приятни за четене, и с не толкова епични комерсилани претенции. Разбира се аз отново не попадам в таргет групата.

Нямам представа падате ли си по хумористична фантастика. Лично на мен жанра ми допада доста, заради бързата смяна на гледните точки, но не по Успенски.

Моят личен фаворит от серията за “Младия Магьосник”,  който обаче няма нищо общо с Хари Потър освен кратък коментар от главния герой в началните глави, е четирилогията на Сергей Мусаниф, за правилата на стрелците.  Въвеждането на култовите главни герои – вълшебникът с модно име Хари и стрелецът Джек Смит&Уестън и невероятният Джавдет, вероятният баща на самата Шехерезада… Но за Мусаниф мога да говоря много.  Практически единствената от сериите му, която не харесвам е “Имперските танци”. Всички останали – от “Първото” до “Последното правило на стрелеца.” “Тъмната страна на медала”, “Подземната канцелария”, “В името на рейтинга” и сериите  ”Гвардия” и “Чародей”… ами човекът е близко до гениалното в жанра. Освен това не открих сайт или новини за автора.

17 червени чушки.

Не харесвам Хари Потър.