A3

Ей това му е лошото, като не си писал известно време. Трябва да въведеш читателите в събитията, които изобщо вече не са актуални. За мен. Та сега набързо ще попълня едната дупка. Жайме продава софтуер. Обаче разработва най-различни неща. Главно игри. Тези, които са по-обещаващи, но трудоемки, ги продава директно на по-големи фирми за игри или филми и те си ги… правят нататък. “Ние действаме като лъжица.”-обясни ми Жайме.- “Гребваме каймака на капучиното за да видим голяма ли е чашата отдолу. Ако е твърде голяма – нека друг да я пие. Но ние сме винаги в каймака.” Аз обаче не се занимвам нито с продажбите, нито с бъркането на каймака. Феят има работа- мечта: да създава сюжетни реалности. Ангелина ги заснема ефектно, Христо ги монтира към тематичния дневник, а аз ги карам да изглеждат реални. Не, не е точно артистично. Продукция – продуцент е думата, която ми пасва най-добре. Макар че продуцентът сам си изготвя списъците, или поне е наясно със сюжета, за което ще трябва да поговоря с Жайме съответно.

Защо се захванах с тая работа… Трудно ми е да обясня. От една страна беше редакцията, която не беше лоша, а и винаги можеше да бъде сменена с по-добра редакция. Хубаво е да се занимаваш с ненатоварващи лъскавини и жени. Аз обаче идвах от по-добра редакция… която също ми писна. Не знам как да го обясня. Просто все едно прочетох книгата докрай и разбрах, че не искам да съм този герой. Близък до силните на деня, зависим от тях, леко пийнал, скромно развратен.  Не искам да отстоявм парче по парче принципи, които вредни за бизнеса, но мили за мен и да ги отстъпвам стъпало по стъпало. Не искам да изчаквам да изгрее моята звезда за да продължа със същата система, докато не ме разгние ракът или цирозата.  Лошото беше, че не виждах алтернатива. Затова приех предложението на Жайме като възможност за промяна и отдих. Fun.

Аз съм Антон Боздуганов,  на 31, необвързан, със склоност към кокетливи правописни грешки, тъпи блогове и красиви женски коси, българин по корен, скитник по характер, все още непокорен и неуседнал. Мога да правя каквото си искам. Все още.