А2

Сколько человека не воспитывай на благородных примерах, а он все равно хочет жить хорошо.

Надписът е напречно поставен на празното бюро в стаята. Някой знае руски? Предполагам, че това е бюрото на Христо.  Защото на бюрото на Ангелина, седи Ангелина. До нея на бюрото седят няколко камери и чанти, а върху тях е отворен лаптопа й, който тя наблюдава с интерес.

- Тъп блог. – отбелязва. – И Жайме наистина се произнася Жайме.

- Какво сте го зяпнали този блог – питам аз. – Пиша просто това, което ми падне. Не чети като не щеш.

- И какво стана? – попита тя. – Кой е взел документите на шефчето?

- Аз ги взех. – казвам и се усмихвам доволно. – Докато спях с Яница и дъщеря й. И с двете и дъщери. Сега съм единствен наследник на Фори.

- Да бе. – Ангелина намества косата си (руса е и има в изобилие от нея) и хлопва лаптопа. – За Жоанка и другите женки нема да те питам. Но по-добре не ги води тука.

- Не искаш конкуренция? – питам с цел да я издразня. Леп-леп-леп и вече всички етикети са налепени, нали? Това е моята операторка. Моята. Писна ми да бъда мил.

- Рожбо, миличък, – казва Ангелина нежно. – Тук нямам конкуренция. Аз съм най-добрата операторка която си виждал. Запомни това. Конкурирам се с оператори – независимо от пола им. Ти идваш от свят, който не харесвам и ще трябва бързичко да свикнеш да го оставяш навън.

- О. Значи си раздадохме билетчетата. Аз съм зъл сексист, а ти си добрата феминистка?

- Аз съм оператор. – повтаря Ангелина. -  И по-добре да прекратим безсмисления разговор.

Тя се  обръща към бюрото на Христо и пляска три пъти с ръце. Бюрото изглежда новичко и доста технологично натоварено, за  разлика от това, което Ангелина ползва за стол.  От него се разместват панели и към мен се обръща малко мониторче.

- Здравей. – от монитора се е облещил жилав риж младеж. Толкова по английски риж, че не вярвам на очите си. Те такива българи няма. Кадърът не от офиса, по-скоро е от някакво джунглоподобно място. – Аз съм Христо и вероятно съм зверски закъснял. Но това често ми се случва. Ако Ангелина вече ти е обяснила за същността на операторите и външния свят, то вероятно за да не й извиеш врата трябва да започнеш да вършиш нещо. Не й се връзвай, тя просто мрази непознатите. Задачи и графици за изпълнение има в този панел. – на бюрото се отваря поредната джаджа и се завърта към мен. -  Жайме ще сбира екипите в четвъртък. Следващия четвъртък.

Придърпвам джаджата. Ние не сме прости и не такива сме виждали. Ама-ха. Оказва малко рийдърче с отворен документ. Чета следния уникален списък.

“1. Хари Потър – до петък.

2. Седемнайсет червени чушки. Другата сряда преди 14.00

3. Представи си Африка. Неуточнено. Забележка: Да не се използва футбол.”

Усещам, че ще трябва да обясня.