Разхождал се Иля Муромец из безкрайните степи и стигнал до кръстопът и камък с указателен надпис на пресечката.
“1.Ако наляво тръгнеш, без кон ще останеш.
2. Ако надясно тръгнеш, меча си ще загубиш.
3. Ако напред отиваш, кретен ще станеш.”
Помислил Иля по богатирски. И меча си и коня си е губил неведнъж, но виж това с кретена не му се е случвало. Тръгнал право напред.
Стигнал до къщичката на Баба Яга, колиба на кокоши крака. Бабката седи отпред стара и грозна, но не му се разсърдила, а го посрещнала, в банята го напарила, с вечеря го нахранила. Станало време за спане и бабката го попитала:
- Къде, Иля, искаш да ти постеля? При мене ли ще легнеш, при дъщеря ми ли или сам на сеновала?
Погледнал Иля Муромец Баба Яга, сметнал й годините наум, сметнал годините на дъщеря й, и меко казал.
- Аз, бабо, на сеновала…
Събудил се след юнашки сън на другата сутрин и отишъл да си измие лицето. Гледа – на кладенаца писана красавица, чудна и невиждана.
- Коя си ти, девойко? – попитал Иля.
- Аз съм дъщерята на баба Яга. – рекла красавицата. – А ти кой си?
- Аз… аз съм кретен. – тъжно казал Иля…..
Той каза