Разглеждайки древната българска анимация, има-няма отпреди 60 години, установих, колко много си приличат нещата през поколение. Дядо и внук, но не и син и баща. Спомням си основната мъдрост, на която ме научи баща ми. Бил съм, може би, четиригодишен… и ме предупреди: “Сине, не яж жълт сняг.” Така ми каза, запомнил съм го за цял живот. Най-вече заради интонацията на думата “сине”. Суров… и доста двуличен човек е баща ми, вечно пресмятащ, тънко обмислящ, винаги на плюс. Тази думичка “сине” … в нея се усещаше почти нежност.
Дядо ми е друго нещо. Женкар, веселяк и боец, постоянно губещ битки, спечелил множество приятели. Смели сме се с него, в постоянното лятно сияние, тичали сме в дъжда, плували сме в реки и морета, както и в някои продънени легени. Умееше да се смее този човек, и смехът му ми липсва и сега.
И неясно защо анимацията на Тодор Динов много ми напомни за него. Изкуството е вечно…
/бел.ред. Тодор Динов е автор на един от първите български анимационни филми ” Юнак Марко” от 1954г. И култовите “Маргаритката” и “Ревност”/ Желаещите да се разтърсят във фейсбук, тук предлагам само “Ревността”/
http://www.facebook.com/video/video.php?v=1047532903050
Хубава неделя.
Той каза