Снимки

Тези няколко дни разглеждам снимки, Жоан, и всякакви мисли ме навяват. След като публикуваш реплики към Буковски на моя блог, ма шер, знаейки колко малко харесвам популярния автор, то снимките на полуразпъпили цветя са приятно разнообразие.

Ma Joanne héroïque, не мога да се сдържа да не споделя, че повече харесвам фотографските ти заложби отколкото литературните. (Ако бях твоят редактор, бих изтрил заядливия текст към цветята, но слава богу, според нашето споразумение нямам никакви подобни отговорности.)

Разглеждах вчера стара приятелка във Фейсбук. Беше качила снимки, от нашата обща с нея ваканция отпреди 4 години. Тогава още живеех и работих: скромен, млад и прекрасен, в прекрасния Париж. Ваканцията беше в Прованс, около седмица наситена с гледки, каменни стени, шарени, прясно боядисани врати и цъфтящи храсти. Бяхме доста увлечени един в друг, мястото беше вкусно и красиво… накратко пазя множество вдъхновени спомени от периода. Като видях албума й, се зарадвах. Значи все пак и тя е била щастлива, там, с мен? Спомня си, радва се на изживяването, лятото и Франция, гордее се и иска да сподели…

Да, била е щастлива. Да, гордее се и споделя. Без мен обаче. Нямаше нито една моя снимка. Нито една наша снимка. Нито един бегъл намек, че съм присъствал и съществувал. Беше перфектния албум: “Намаханата Мис Бг пътува из Прованс”. Тя ходи сама да посреща изгреви и залези природно, пие сама от красиви чаши, снима сама перфектния си педикюр с малкото сребърно пръстенче. (О! Орррригинално!) Тя се разхожда в диви места лежи на красиви поляни и говори с пламенни китаристи. Тя е толкова сама и толкова интересна!

Не си падам по сантименталности. Не вярвам в притоплената любов или пламенните посвещения. Но нас двамата в Прованс тогава ни имаше. Непритоплени и истински. Заедно със махмурлука, скъсаните обувки, топлото мляко и селските кръчми. Не толкова стилни, но много жизнени.  Защо ме е изтрила:  Липсвам й, и е наранена? Има ревниво гадже към днешна дата? Демонстрация, че ме е забравила напълно? Не, няма да коментирам или да и пиша. Всеки сам да се оправя с демоните си.