Ва, Ва… каза дърти Цеко и му стана лееееко, леко / by Joana Va / RI’s'Pect Antony Bu.garivkus!

..Тонка, ти си супер пи4 и ме кефиш дълбоко!

Скалъпих набързо историйка, според твоите съвети, за бъдещия ми комикс.

/да се чете под ритмите на съответната музика -

Пенчо, Груйка и Шумката са основните герои – Пенчо е на 25 и е мъжко, Груйка е на 21 и е от женски пол, Шумката е неопределено. Казваш, че трябвало да има мистика и героите да са заинригуващи!

Груйка

Казваш, трябвало да успеят, читателите, да се идентифицират с героите – почти е ВеликДен, та действам спрямо тенденцията – “яйца” и “кокошки”. Героите са жълти и пухкави – целевата група е обширна – от мечо Пух и производни житейски мъдрости до почитателите на библиотеката в Карлуково.

Историята трябвало да е пленяваща, да има пикове, любов, секс, и щастлив край – на кратко обобщен, сюжетът е:

—–>

1. Груйка си стои нещастна сред една ливада. Вятърът вее косите й и разпилява мислите й надалеч. Тя медитира върху факта, че Добрият Муз има фабрика за охлюви, а даже не се и сеща да ги подреди артистично сред релсите на някой влак — София-Дупница. /според съвета ти, че главният герой трябва да е сам и неразбран/;

2. Пенчо се рее сред непокълнатата ръж и си представя, че е малкия принц и среща 72 /да се чете – седемдесет и две/ лисици, излезнали право от някоя Пелевин-ска книга и изживява най-дивия сеХ в живота си. /според съвета ти да има антигерой/;

Груйка, потънала в мисли

Пенчо се промъква посред бЕл ден

3. Пенчо се натъква на Груйка. /според съвета ти.. все пак да има история, въпреки, че обожавам книгата ”Може би”/;

Пенчо и Груйка – идилия

4. Доближава се до нея-Груйка- в 1053 абзаца. /тук е “актуалността”, както казваш – някъде между Балзак и някой турски сериал/;

5. Успява да я ”има”./награда за търпеливия читател/;

6. Няколко пъти./колкото повече – толкова повече/;

7. Пенчо и Груйка решават, че се обичат./тук е лиричната част/;

8. Задава се Шумката, идва право от гората. Той е супергероят на историята. Нещо като змей горянин;

9. Има обмен на мисли, впечатления, прозрения… След подробен диалектичен разговор се стига до утвърждаването на следната сентенция – “Социалната природа на човека го различва от грубото създание. Ако независимостта е негова привилегия, взаимната зависимост е негов дълг. Само арогантният човек претендира за независимост от всички останали и страда сам.”/Ганди/;

10. Пенчо, Груйка и Шумката решават да бъдат единни;

11. Импровизират;

12. Импровизират няколко пъти и фалят взаимната обич;

13. Нещо неочаквано се случва – по-висша сила им пречи да продължат да се обичат /това е фантастичната част от историята – по твоите съвети, Тонка/;

14. Висшата сила е грозна, гадна и жестока. Тя ще попречи на героите да са щастливи!

15. Щастливият край – адската намеса е само привидно лоша – ”Никога не знаеш какво губиш и тн..” Та >>добродетелта се разкрива в пълни краски и любовта възтържествува!