Фрина /от гр. Φρύνη, в буквален превод – ”крастава жаба”, назована така заради жълтеникавия й тен/, е известна древногръцка атинска хетера от IV век пр. н. е.
Родена в Минесарате, тя се заселва в Атина, където става хетера. За кратко време успява да стане любовница с някои от най-известните мъже по онова време.
Известна е с високите си тарифи, според поета Машон, тя изисква една мина /в Древна Атина – 432 грама злато/ за една нощ. Но, уточнява той, че тарифите варирали според настроението й. Тя натрупва такова богатство, че според Калистрат, е желаела да подари изграждането на разрушената от Александър /М…/Велики крепостна стена на Тебес, при положение че гравират надписа: ”Разрушена от Александър, възстановена от Фрина, хетерата”. Предложението е било отхвърлено /жалко/.
Организаторка на религиозни братства, посветени на почитането на тракийския бог Isodaetes, тя е обвинена от един от бившите й любовници, че въвежда чужд бог в Атина и по този начин покварва младите жени. Ораторът Хиперид, един от любовниците й, поема нейната защитата. Предчувствайки каузата за загубена, той разкъсва туниката на Фрина, разкривайки пред Хелиастите гръдта й и спечелва, по този начин, благоволението на журито. Фрина е оправдана и триумфално отнесена в храма на Афродита, а противниковия риторик изгонен от Ареопага.
Според Клавдий Елиан, древните гърци изградили върху една колона в Делф златна статуя на Фрина.
Жан-Леон Жером, Phryne In Front of the Judges, 1861, oil painting
(http://www.shafe.co.uk/crystal/images/lshafe/Gerome_Phryne_in_Front_of_the_Judges_1861.jpg)
Andrée Esposito : Air de Phryné de Camille Saint Saëns
http://www.youtube.com/watch?v=MVqyaeYUXZ8
Пенчо Славейков
“Епически песни” 1892
Фрина
“…И побледи я трепет лек, разтворил
в миг устните й — чу тя на сганта
подсторена из ропота й вик:
„Смърт, смърт! Млъкни, безумний Хиперид,
безпътен за безпътната хетера!“
И веч готов отсъда да отсъди,
съветът на мъжете се подигна.
Изстъпи се тогава Фрина гордо
пред мрачните архонти — и за миг
отметна своя пурпурен хитон
и тъй застана. В златолунний блясък
отсякоха се мряморни плещи,
и дивен стан, и девствени гърди,
в таинствено вълшебство осияни.
Замая всички погледи прибули.
И сякаше из тия форми лъхна
неземний гений на величье земно,
и с трепет свят душите той изпълни…”
(http://chitanka.info/lib/text/14656)

Той каза