Дълбоко, дълбоко в сърцето си (туп-туп), под деветте си цинични кожи, и аз съм човек като тебе, нормален човек. Искам да обичам и да бъда обичан. Искам да бъда по-добър. Искам да харесвам и да се вълнувам и да бъда харесван и да вълнувам. Там някъде вътре е Нейният образ – на Жената с главно Ж, Тази, която ще бъде единствена в живота ми.
Но като ги гледам физиономията в Горно До, дарлинг, нема да я вида скоро. Жената. (С главното Ж.) Ми ти не можеш да проследиш елементарна логическа връзка, нито да създадеш заключение. Всичките си реплики си ги чувала от майка си и най -добрата ти приятелка, в краен случай в радио-реклами. Нямаш собствено изречение. Не си отваряй устата, моля те. Толкова тъпота и шаблонност на едно място , толкова егоизъм и самодоволство, колкото има в българските жени – е няма такъв филм. В Гинес му е мястото. Мацки. Мацорани. Мне, няма да казвам по-цветните думи. Да се напъват да четат между редовете.
Не бейби, няма лошо, че носиш 3 кила фон дьо тен при излизане. Нема да те цалувам явно. Късите дрешки не ми пречат, нито 5-те торби с маниста. Като трябва, ще ги свалим. Сигурно в огледалото приличаш на някоя Друга мацка. Някоя класна. А аз те виждам и под снаряжението. Мда, ще трябва още да пийна.
Аз съм човек, широкоскроен. Мога да приема, че молова мадама с изпърхнали устнички изведнъж ще изпита непреодолимо желание да преспи с мен, нали съм си много хубав. Не, не, няма да го обвързвам с настойчивото и желание да разбере колко изкарвам, че да получи нещо на муфта. Нито с шефа ми в близост. Шефът е трудно достъпен, няма да мине.
Знам си – дори моловите мадами требе да правят креватни упражнения, полезно е за здравето. Е добре, иска да я снимам. Харесвал ли съм я? А така? А за модел? А за списанието? Окей разбирам, и клубчето в понеделник е място за бизнес. Криза е. Защо да не съчетаят полезното с приятното? (Жените трудно отделят работа от почивка, казват психолозите.) Продължаваме. А познавал ли съм … Да бейби познавам ги – пиша за тях, това ми е работата. Но не е като да си звънкаме за кафе. Няма да те пусна до портфейла с визитките ми.
Някъде много дълбоко в мен звъни аларма. Затъпквам алармата навътре – няма да се женя я. Инфантилна и нагла, добре, в тъмното всички котки са черни. Гледам я как преглъща и не яде (диетата) оглежда се кой ще я почерпи (бюджета), танцува с редуване на силни извивки и силно тръскане (било секси), опитва се да влезе в разговора и до шефа (вижда се кой е главния). Да, мига ми влажно, познавал съм бил жените. Но си личало че имам нужда от женска ръка. Те жените имат специално усещане. Интуиция. Винаги знаят, кое. Как. Жената е шията. Нейното бивше гадже бил груб и неразбран. Комплексирал я и я тормозел. Щял да и счупи врата. Сега и досаждал да се видат отново, искал да се промени, но тя – не. Наливам си още, а руснака до мен се подсмива. Отдавна е спрял да следи разговора, бизнеса е свършил, а вечерта още не. Приемам негласното предизвикателство и пия на екс. Отново.
Съвета на Добрия Фей за вторник е: Не пийте с рускоговорящи в понеделник.
Той каза