
Попадна ми тук едно интересно четиво за кралици, принцеси и прислужнички (тип: прислужниците се дават на всички, принцесите на никого не дават, кралиците никой не ги иска), и се замислих колко лесно намират себе си жените. Те са кралици, принцеси или прислужнички и толкова, те не откриват нови светове, нямат цели и интереси, нямат ценности и принципи…
Е как да не ги затвориш в някоя църква…
На вашето внимание предлагам лека модификация на разните му там ролички:
Вижте съветите на Добрия Фей.
Прислужниците мечтаят да имат на свой ред слуги. (Женената Пепеляшка е имала 26 слугини в кухнята.)
Принцовете понякога мечтаят за принцеси. (Обаче много от тях биха платили доста за едно по-качествено облужване).
Кралете – искат синове. За да има кой да плаща за всички техни действия.
Учените търсят по-добро бъдеще (едно общество основано на науката).
Моряците мечтаят за непребродени океани.
Пиратите – за моряци.
Скитниците – за топъл огън и някоя топла прислужница.
Музикантите – своята вдъховена публика. (По тоя повод, разбирам защо Орфей е свирил на дивите животни ).
Крадците – изнемогват от блянове по отворени сейфове и купена полиция.
Войниците чакат заповеди и мечаят за цигари. (Нито една кралица не може да се мери с правилната цигара в правилния момент.)
Генералите – очакват супата на обед, и най-сетне дъщерите им да се оженят. (По възможност за офицери.)
Художниците мечтаят за голи жени – може и кралици. (Те не се съревновават. Те ги … рисуват.)
Благородните идват само, когато са необходими.
Умните хора пък, правят изводи както за другите така и за себе си…
Мога да продължавам до безкрай.
Съвета на Добрия Фей за пон-е-белник е:
И кралици и принцеси и прислужници стават.
Той каза