Както е казал чичко Маркс, няма как да натрупаш капитал ( т.е. да станеш достатъчно богат) без да ползваш чуждия принаден продукт. Един човек и да си скъсва….главата от бачкане, не може да издържас труда си повече от половин семейство… Може разбира се да бъде шеф или собственик който прибира принадения продукт на дървото под себе си. Т.е – или взимаш или ти взимат.
Напомня ми на една игра в Дечица.Ком - това е рибката, която изяжда по-малките от себе си, и е изяждана от по-големите. Т.е ако се доближиш без да се премериш правилно – ам!.. Учим децата от малки. Това взимане на принадения продукт е неизбежно събитие. Вярно – гадно е, когато ти го взимат, а е сладка работа, когато го взимаш ти. Той и чичко Айнщайн е казал разни неща за относителността.
(Тук, чичко Тиквичка въздъхва – роля, какво да я правиш.)
Ако обаче няма натрупване на принаден продукт в някой, някъде, как ще се строят болници, университети и космически кораби? По ВВС филма който гледах, полетът до Марс е около 1 милиард. Ако се прави екологично без да се съсипва планетата ни, колонизацията на Марс означава 100 години целево пестене.
(Тук шефа на редакцията, Христофор, взима думата: “Трябва да изкарваш повече, а не да пестиш повече, така е в бизнеса”, казва.”Затова тази вечер ще поработим до късно.”) Гледам го и извън скобите и си мисля за чудните планове, които имах за вечерта. Убеждавам себе си, че Фори не е с половин пръст чело и ще ползва моя принаден продукт целево, за развитието ни в бизнеса. За мастила, компютри, обучения, тим билдинг, повишения, реклама и софтуер. Не за новия си кайен и почивка в Куба. А и дори Форката да е посредствено, административно прасе, което харчи всичко за духов оркестър, все пак плаща данъци. Значи държавата все пак събира пари за колонизацията на Марс, или поне за улици без дупки, болници, университети, изследователски центрове и домове за сираци. Т.е. моята вечер няма да се загуби без полза.
За планетата! За страната! За МАРС!
Той каза