Карате започва с уважение и завършва с уважение

Обичам този принцип на Гичин Фунакоши. Те принципите са общо двайсет; кой от кой по-обични.

Днес a lady in red дойде да тренира в залата. Чудех се кой я е довел, макар че всъщност няма значение. Носи прилепнал червен анцуг и изглежда крехка на фона на другите мацки с кимона. Те съответно фучат в ъгъла и я гледат с пренебрежение. А не бива!

Девойчето е хубаво и съвсем сериозно се е засилило да разтяга. Очаквам шпагатите с нетърпение. Сенсея ни е политкоректен и ни е разпръснал по залата. Усеща погледа ми и ни подрежда така, че да създаде максимална пречка на очите. Само дето тя е в червено. Чувствам се като бик.

Към нея се доближава  седемнайсетгодишният дребен, нахилен като ряпа. Не разбира ли, че момичето е пет класи над него? Не разбира. Тупва я по рамото и изцепва:

-ООО  как си бейби? Май при нас ти харесва?

Тя задържа дъха си за секунда и му връща в същия тон:

- Оооо, радвам се много с вас… – гледа го в очите и се усмихва, а иронията чувстваме само аз и сенсея, който ни строява и набързо открива тренировката.

Дребния се набутва в редичката плътно до нея и почва да диша с обожание.

Това прелива чашата.

-Какво пише тук? – пита меко сенсея и сочи таблото.- Карате започва с уважение и завършва с уважение. Това е първият принцип на учителя Гичин Фунакоши. Сега…

Следващите 90 минути нямаме време за нищо. Скачаме, тичаме, настървено броим коремни и лицеви; блокираме, удряме, плъзгаме се напред и назад, ритаме и крещим във влудяващ ритъм. След всеки замах и всяко движение сенсея забързва. Прескача поредната една секунда за меко приземяване и ни взима последната глътка въздъх.  Сенсеят просто не ни дава да спрем. Движи се наравно с нас, и ентусиазирано показва хвърлянията и подсечките върху мен и дребния.  Мадамите са посивели, но се държат, а в очите на червеното момиче се борят ужас и възхита. Сенсея избира хубавата Елена за кумите с новата. Елена е къдрава амазонка, с неприлично бързи и гъвкави движения. Тя цупи устни докато се покланя- Елена ненавижда новаците… И аз и дребния се присламчваме към тяхната двойка и в резултат дребния ще ми партнира. Отново. Той започва да скача като пружинка и да напада. Аз също.

- На кака животното – прошепва Елена. И аз и дребния мислим за себе си. Поглеждам към девойките, (червената е застинала в немислимо високо маваши), а дребния отмъстително ме фрасва по физиономията. Две минути по-късно съм го заклещил към ъгъла, където отчаяно отбива удари. Мислете за ръцете и краката си като за мечове. Друг любим принцип.

В залата влиза мъж с лъскав костюм, гледа ни и сенсеят  приключва тренировката. Говори си с мъжа. После червеното момиче излиза от съблекалнята и целува мъжа. Тръгват си. Зад нея е Елена, намига ми, и се подхилква. Дребния се врътва обидено. Елена ме тупа по рамото, продължава да се смее , а къдриците и ухаят на мед и ванилия.

- На кака животното. – казва.

Карате започва с уважение и завършва с уважение.