Аз.

Казвам се Антон Боздуганов. Живея в София и съм редактор на списание.
Работата ми в офиса включва и тестове на определени продукти и оформяне на красиви коментари.
<Реклама.>
Успоредно пиша книга:  За цинизма в съвременното общество. Обаче това не е заглавието, защото това заглавие не продава. Всъщност, когато книгата излезе, ще я видите като резултат тук.  В този блог.
Тук ще изразявам мисли, случки и идеи на някои герои. На някой антигерои. И изобщо такива, каквито си искам. Не търсете в тях закономерности, не очаквайте продължения.

Аз съм онлайн човек. И форум. И блог. И чатър. И юзер. И ламер. И още: аз съм алфата и омегата на бг-интернет пространството.  Аз не го създадох, то създаде мен. Аз съм  тук от времето на бибиесите, мирка, опчетата, клубовете на дир.бг. Аз съм от София и от Варна, от Ню Джърси и Париж, отвсякъде и отникъде. Аз съм тук преди фейса, бг-мама и матрицата. Аз съм дух от машина, в самотно място. Зародих се от нищото и съм повече мрежа отколкото личност, повече log, отколкото real.

Тая вечер пия Balantines  в малка стъклена чаша. С лед. Вън ледът се топи и капе, в чашата се топи безшумно. Искрен съм и съм носталгично настроен. Може би днес ще повикам някоя бивша любов която да стопли поне малко душата ми. Или ще опитам да поскайпя в онези отвъд океана, макар че те са отвъд твърде дълго.  Забравили са ме, а и аз съм ги забравил. Не искам да виждам метромладежите в офиса. Нито малкото си останали приятели. Гася лампите и оставаме само аз и монитора.

Има ли някой? Отсреща?